Вложих цялата си сила в хвърлянето. Заля ме сладостта на съвършеното движение. Метнах копието с такава сила, че краката ми се отлепиха от палубата, но вместо да залитна тромаво, стъпих обратно с изяществото на акробат или танцьорка. Видях как златното копие разсича въздуха и полита към далечния запад. Дъгата му го изведе толкова далеч и високо, колкото не би могъл да го хвърли никой смъртен. Копието летеше като ловуващ орел — и летя, докато не се изгуби от поглед.
А после петдесет големи гребла захапаха дълбоко морето и галерата ни се стрелна рязко в указаната от копието посока. Движехме се с удивителна скорост, следвани от останалите кораби.
Възторжените викове откъм брега удавиха всичко друго и аз се обърнах назад. Първо другарите ни, а после и самият бряг се смалиха пред очите ми.
Залитнах и Полило ме прихвана за лакътя. Помня, че запелтечих нещо за несвършени задачи и нераздадени заповеди, но тя ми изшътка като на малко дете, заведе ме долу и ме сложи в някакъв хамак. Клепачите ми тежаха повече от волята ми да ги задържа отворени. И аз заспах.
Сънувах, че пак съм в прегръдките на Трис. Беше нощта преди похода към Ликантия и двете си бяхме дали прошка, последвана от дива, почти жестока любов. Сега небето изсветляваше и аз лежах с глава на меката й гръд. Знаех, че е сън, и то такъв, който лъже за реалните събития — по онова време не бяхме разменили и дума, какво остава за прегръдки. Но пък лъжата беше сладка и аз я оставих да ме води. Целувах напъпилите й като рози зърна и галех бедрата й, докато те не се отвориха за ръцете и устните ми. Стори ми се, че чух Оумъри да свири някъде в далечината и музиката й ми шепнеше, че постъпвам правилно. Че тук ми е мястото. Че това е истинският живот, място за любов, музика и уханни въздишки.
Чух плющене на бич, тропот на копита и трясък на бойна колесница. Стената на стаята ни се срина и аз изскочих гола от леглото миг преди властелинът да нахлуе с черната си колесница в стаята. Колесницата беше обточена с остри шипове, теглеха я два черни коня с широките криле на гигантски орли. Разбитата стая се преобрази в палубата на нашия кораб, а властелинът се изсмя подигравателно от колесницата си. Чола Ий и екипажът се изсмяха с него, сочеха голата ми плът и ме засипваха с обиди, че съм жена, която обича друга жена. После се оказа, че Трис е пленница на властелина, той тръсна юздите, извика на конете и повлече Трис за оковите, които стягаха китките й. Скочих към тях, но беше твърде късно, конете литнаха и издигнаха властелина и колесницата му високо в небето. Чух Трис да вика, а властелинът се изсмя гръмовно. После всичко изчезна. Лежах будна, със затворени очи. Мускулите ми трепереха от призрачното напрежение на кошмара. Звуци на море, вятър и гребла долитаха отвън. Грубият хамак се люлееше под мен. Усетих нечие присъствие. Опасност? Отворих бавно едното си око.
Трис се беше надвесила над мен. Облечена в прозрачна, развяваща се бяла роба. Първо ми се усмихна, а после в очите й блесна омраза и видях, че стиска тънка сребърна кама. Замахна да ме прониже. Завъртях се тромаво на една страна и усетих как острието се забива в ръката ми. Измъкнах се някак от хамака и паднах на дъсчения под. Чух Трис да идва към мен. Опитах се да стана, но бях уморена, толкова уморена, че не можех да помръдна. А после…
Нищо. Затворени очи. Потрепващи мускули. Звуци на море и вятър. Хамакът се люлее под мен. Усещам нечие присъствие. Опасност?
Още веднъж отворих очи. Корайс ми се хилеше.
— Сладки сънища, а, капитане?
Изпъшках, приседнах в хамака и преметнах краката си отстрани.
— Беше повече като кучешки сън за неуспешен лов — казах.
Усетих пареща болка в ръката. Погледнах и видях капка кръв да се стича от малка рана като от убождане. Изтрих я замаяно.
— Някой моряк, изглежда, си е изгубил иглата — каза Корайс. Плъзна ръка по ръба на хамака, явно с мисълта, че иглата се е забила някъде там.
— Да — казах с нескрито облекчение. — Това трябва да е било.
Корайс ме изгледа и свъси тревожно вежди.
— Защо, какво друго би могло да е?
Именно. Нищо друго не можеше да бъде. Защото всичко друго би означавало, че сънят ми изобщо не е бил сън. А това не беше възможно… нали?