Събрах офицерите си да обсъдим как ще се организират бъдещите битки. Чола Ий и един от военноморските му офицери изнесоха цяла лекция, не че имаше кой знае какво да се научи. Морските битки се водеха така, сякаш всеки кораб е пълен с пехота фургон, който атакува други фургони, или може би е по-добре да се сравни с група малки вражески укрепления, заобиколени от блато. Първият етап на битката изискваше да нанесем колкото се може повече щети на противниковия кораб от разстояние с помощта на копия, катапулти, магия — ако има жреци на борда — и други оръжия. След като се доближахме до вражеския кораб, гвардейките щяха да се прехвърлят по даден сигнал на противниковата палуба и да избият колкото се може повече войници, най-добре всичките. Корабът оставаше за победителите, стига да не е пострадал толкова сериозно, че да потъне, а победените ставаха обяд за акулите, които още отсега обикаляха недалеч от галерите.
Имаше и някои тънкости като таранна атака с носа на галерата и използването на абордажни мрежи, но за тях ще ви разкажа, когато му дойде времето. Така или иначе, атаката срещу кораб не се различаваше съществено от атаката срещу крепост. По вода или по суша, пехотата си беше пехота.
След като съвещанието приключи, с Корайс обсъдихме наученото насаме. И двете бяхме останали с впечатлението, че пропускаме нещо. Този стил на сражение беше като сбиване на две пияндета със завързани очи, които се млатят с тояги в тясно помещение. Трябва да имаше още нещо. Само че по онова време и двете нямахме представа какво може да е то.
Оказахме се прави, но това също е част от разказа ми, затова ще оставя подробностите за по-нататък.
Ако не беше пиратският вид на екипажа и постоянните тежки тренировки на моите гвардейки, в очите на всеки външен наблюдател, пътуването би изглеждало като плаване за забавление. Морето искреше, небето беше кристално, а нощем обсипано със звезди като в най-романтичния сън. Бързите ветрове улесняваха гребането и удължаваха приятно дните. Ала разстоянието до вражеските кораби не се променяше, нито ги настигахме, нито изоставахме, и скоро стана ясно, че битката се заключава в двубой на воли между преследвача и преследвания. И че онзи, който направи първата грешка, ще изгуби битката. Дори Гамелан и властелинът бяха сключили нещо като задочно примирие в магическата си борба. Всяко заклинание биваше контрирано и така битката загуби смисъл — а и разстоянията бяха такива, че се губеше тръпката от магическите фойерверки. Явно и двамата магьосници бяха решили да пестят силите си за битката лице в лице. Въпреки това Гамелан беше нащрек за изненадващи атаки — същото правел и властелинът, увери ме той. Вярвахме обаче, че преимуществото е на наша страна, защото имахме числено превъзходство и в корабите, и в броя на войниците, имахме и по-големи запаси, така че рано или късно врагът щеше да спре някъде за храна и вода.
Колкото до моите жени, бойният им дух беше по-висок от очакваното. Онези, които страдаха от носталгия за дома и любимите си, отвличаха мислите си с новите неща, които виждахме, и новите умения, които усвоявахме. Приятелствата укрепнаха, онези, които търсеха нова любов, я намериха, а другите, на които споменът за любимата стигаше, спяха спокойно в празните си легла. Колкото до най-приближените ми офицери и подофицери, Исмет както винаги залагаше предимно на собствената си компания; Корайс не изневери на стила си във флиртовете, ограничаващ се до закачки и любовен гъдел, без наранени чувства и излишни обещания; а Полило се влюби до уши в една дребничка руса легатка, Нюстия, която дълго я държа на нокти, после угаси нажежената й до бяло страст през два запомнящи се дни на гукане и дива любов във всяко що-годе закътано кьоше на кораба, а накрая двете се скараха жестоко, крещяха като умопобъркани и се кълняха пред всички богове, че никога и изобщо не са харесвали другата, не били толкова тъпи и така нататък. Не бях виждала Полило по-щастлива, откакто преряза две ликантийски гърла в рамките на пет минути. Колкото до мен, старая се да не флиртувам в бойна обстановка. Но дори да не беше така, Трис щеше да застане между мен и всяка привлякла вниманието ми жена.
Накратко, морето остана гостоприемно в продължение на много дни. Всяка сутрин ни посрещаше с празен хоризонт, който ни приканваше да продължим напред, и всяка нощ започваше с великолепен червен залез, който според моряците предвещавал поредния прекрасен ден.