6
Историята на магьосника
Дните си минаваха и все по-често се оказвах в компанията на Гамелан. Отначало не се чувствах съвсем удобно, защото още таях неприязън към жреческата гилдия заради смъртта на брат ми Халаб. Вярно, Амалрик сключи мир с орисианските жреци, а знанията, които донесе от Далечното царство, освободиха всички ни от робството на магията. Но моето мнение не се беше променило и едва ли някога щеше да се промени, ако не беше Гамелан. Не съм от хората, които прощават лесно, особено когато се е проляла кръв.
Ала отношението ми започна да се променя в деня, когато видяхме плаващото ледено поле. В западния океан рядко се вижда подобно явление, но пътешествениците твърдят, че понякога теченията довличат големи ледени късове от замръзналия юг. Леденото поле, което видяхме, беше огромно, колкото малко село, да речем. Беше назъбено, имаше си върхове, а от едната страна и голяма розова дупка, пробита от топлите тукашни води. Гледката ни изпълни с удивление, дори пратихме неколцина мъже в малка лодка и те се върнаха с трофей във вид на голямо парче розов лед. Натроших малко в чаша вино и се разсмях, когато парчетата се издигнаха игриво на повърхността, изпускайки малки въздушни мехурчета.
Докато корабът ни преминаваше покрай леденото поле, излязох на палубата и така се заплеснах по чудноватата гледка, че едва не съборих Гамелан, който се занимаваше с нещо до парапета. След като се извинихме един на друг за взаимното недоглеждане, сведох поглед и видях две големи кофи с морска вода с по няколко тлъсти риби в тях. Гамелан държеше здраво влакно с няколко прикрепени по дължината му кукички. Пристъпи смутено от крак на крак, когато го погледнах въпросително, но продължи да слага стръв на кукичките.
Засмях се.
— Играете си на рибар, а? И то доста добър, както изглежда! Мислех, че когато магьосниците ходят за риба — не че ми е хрумвало подобно нещо изобщо, — просто правят заклинание и рибите сами скачат във ведрото. Или изливат някаква гадна отрова във водата, за да измре рибата.
— Когато започнах да чиракувам — отвърна Гамелан, — първото правило, на което ни научиха, беше никога да не прибягваме ненужно до магия.
— Е, яденето не е ненужно — възразих.
При което Гамелан взе, че се изчерви. Въпреки дългата си бяла брада и покрито с бръчки лице ми заприлича на притеснено момченце. Ако имах дори зачатък на майчински инстинкт — какъвто определено нямам за огромно раздразнение на Трис, — веднага щях да го прилаская на гърдите си. А после той сви рамене. — Не ми се ще това да става всеобщо достояние, но е факт, че обичам да ловя риба. И ако искаш да знаеш, съм бил рибар. Родителите ми казваха, че когато порасна, ще стана най-добрият рибар в цяла Ориса.
Удивлението ми нямаше да е по-голямо, ако беше измъкнал демон от ръкава си и го беше обявил за малката си сестричка. Толкова голямо всъщност, че неволно минах на „ти“.
— Рибар? Ти?
Той се усмихна и хвърли импровизираната си въдица.
— Наистина ли ти се струва толкова странно? И аз съм роден някъде като всички останали, имам родители и семейство.
— Но как от рибар си станал магьосник? И то не какъв да е, а главен жрец на Ориса?
Той мълча дълго. Гледах го как провлачва нишката покрай леденото поле. После каза:
— Водните ми приятелчета са се скрили под леда. Още щом го видях, разбрах, че уловът ще е добър.
Не възразих, че сменя темата. Личеше, че се чувства неудобно. Затова казах:
— Чувала съм, че студът ги прогонва.
— Нямам опит с леда — отвърна Гамелан. — Но когато видях леденото поле, си помислих, че на рибите би им харесало да се мушнат отдолу. Не само за да се крият, а и заради храната. Не ме питай откъде знам. Просто го усетих.
— Магия? — настоях аз.
— О, не. Просто… изведнъж започнах да мисля като риба. И знаех, че там долу ще ми хареса.
Нишката се изпъна в ръката му, веднъж, после още веднъж. Толкова силно, че той напрегна мишци да я задържи. Понечих да му помогна, но той изглеждаше толкова уверен, ръцете му така умело водеха нишката, че се въздържах. След няколко минути огромна риба се мяташе трескаво на палубата.
— Виждаш ли? — възкликна Гамелан.
— Никога не споря с вечерята — отговорих аз.
— В такъв случай те каня на гости довечера — каза той. — Гарантирам ти, че няма да съжаляваш.