— На мен ли го казваш? — засмях се аз. Думите му ме подсетиха за първия ми сблъсък от подобен род. Изправила се бях с копието си срещу голяма кафява мечка, а накрая се озовах сред клоните на едно дърво, достатъчно дебели да издържат тежестта на младо момиче, но не толкова, че да понесат и тежестта на мечката, която изведнъж се беше превърнала от плячка в ловец. — Ще ида да поспя — казах и станах. — Дано да имаш късмет утре, Гамелан. Ти, аз и всички останали.
Излязох навън и вонята ме блъсна в носа. Знаех, че никой от нас няма да спи спокойно, докато властелинът е жив.
Някъде посред нощ променихме курса си. Право пред нас беше първият огромен вулкан, възправил снагата си от океанското дъно. Червеното сияние откъм пресечения му връх се лееше върху вълните, които се разбиваха високо в основата му. Явно нямаше прилежаща суша, защото морякът, когото пратиха да измери дълбочината, така и не стигна дъно с оразмерения си прът.
Нощното небе беше достатъчно светло и с лекота различавахме деветте кораба на властелина. Те също бяха променили курса си и плаваха близо до основата на вулканичната планина. Когато вулканът остана зад кърмата ни, вече се беше зазорило и виждахме съвсем ясно.
Пред нас, на приблизително равни интервали, се редяха още три вулкана, по-ниски и не така заплашителни като първия, който бяхме подминали. Не бяха и изолирани като него — свързваха ги ниски пясъчни наноси, които се точеха по протежение на хоризонта докъдето поглед стига. Вече нямаше съмнение, че властелинът е попаднал в капан.
Когато слънцето се издигна над хоризонта, властелинът и Саймън вече бяха строили корабите си в бойна формация, със свалени платна. И чакаха нещо — или сигнал за атака, или ние да ги нападнем първи. Слънцето наистина беше изгряло, но лъчите му с мъка пробиваха гъстия задимен въздух — беше толкова мрачно и задушно, сякаш сме се озовали в средата на горски пожар. Стори ми се, че чувам грохот откъм останалия зад гърба ни вулкан, но после реших, че идва от рифовете пред нас.
Морето беше сиво и бурно. Вятърът отново беше променил посоката си и духаше срещу нас. Бяхме свалили мачтите — стандартна процедура при галерите преди битка. Причините бяха две — както да се предпазят гребците, защото мачтите нерядко падаха отсечени в мелето, така и за да се възползват корабите максимално от задвижващата сила и повратливост на веслата. Всички гребци без изключение бяха по местата си, бойните барабани отмерваха ритъма на движенията им, тежкият им звук се носеше от кораб на кораб през воя на вятъра. Барабаните имаха и друго предназначение, освен да задават ритъма на гребците — смяташе се, че разиграват кръвта и вдъхват кураж пред лицето на противника. Може и да помагаха на моряците и войниците на Чола Ий, но моите жени едва ли се нуждаеха от насърчение. Дългото пътуване по море се беше оказало точно толкова отегчително, колкото и по суша. Днес обаче дългата борба за надмощие между Ориса и Ликантия щеше най-после да свърши, колкото и могъщ магьосник да беше последният жив властелин.
Трудно беше да се различат другите четиринайсет кораба от нашата ескадра — след като мачтите бяха свалени, от палубите им стърчаха само тънките прътове при кърмата за сигналните флагчета. Не че в момента се пращаха сигнали от кораб на кораб — тактиката ни беше разработена отдавна. Всяка галера щеше да си избере цел по свое усмотрение, да се приближи до избрания кораб и да го превземе на абордаж. Капитаните на Чола Ий, моите сержанти, както и отговорниците на гвардейските отделения на единайсетте кораба, които имаха честта да ги превозват, бяха инструктирани да си отварят очите за застрашени орисиански галери и при възможност да им се притекат на помощ. А ако се отвореше шанс да ударят пострадал ликантийски кораб, който опитва да се измъкне от битката, заповедта беше да го атакуват и потопят.
Ликантийските кораби бяха значително по-големи от нашите и много различни. Бяха типични платноходи, а не галери с платна, и всеки имаше по две или три допълнителни палуби над ватерлинията, по три мачти и бушприт с платна. Говореше се, че били гордостта на Саймъновата флотилия — бързи и въоръжени търговски кораби, които не се различават функционално от бойните, освен по луксозните каюти. Сега, когато вятърът духаше откъм гърба им, предимството беше на тяхна страна.