Двата прикриващи ликантийски кораба бяха само на три изстрела с лък от нас. Зад тях се виждаше флагманът — ясно различавах знамето на Саймън, а над него и двуглавия лъв на властелина. Корабът на Чола Ий не се виждаше никъде.
Три галери се стрелнаха през бурното мрачно море към ескортиращите кораби. Добре насочени копия и стрели обсипаха квартердека на единия… и той свърна настрани, останал без кормчия. Две галери се плъзнаха покрай бордовете на втория кораб и видях гвардейките от прилежащите отделения да се изсипват към перилата с изтеглени за бой мечове.
Третата галера се канеше да направи същото с пострадалия кораб, когато властелинът удари. Сякаш от нищото лумна огън, в права линия по самата вода, все едно невидим лъкометец я беше изстрелял от неговия кораб. Носът на галерата избухна в пламъци като сухи подпалки. Гамелан зареди някакво заклинание на висок глас и огънят угасна толкова бързо, колкото беше пламнал… но орисианският кораб беше на практика отстранен от битката, поне докато щуращите се по палубата му гвардейки и екипаж не успееха да си върнат контрола върху управлението му. Справиха се по-бързо от очакваното и скоро галерата пое отново напред, а аз едва сдържах победоносния си вик, като гледах как орисианците хвърлят кораба си обратно в сърцето на ликантийската флотилия, вместо да подвият опашка след сблъсъка си с магията на властелина!
И ето че пред нас се отвори пространство за атака.
— Какво ще заповядаш? — викна Полило.
Замислих се. От ниските реи на мачтата към фалшбордовете на флагманския ликантийски кораб бяха опънати големи увиснали мрежи. Зад парапетите се бяха наредили копиеносци, които щяха да пронижат всяка заплела се в мрежите гвардейка. Зад тях чакаха стрелци със запънати в лъковете стрели, на фордека имаше два малки катапулта и още един при бизана. Стори ми се, че най-отзад, на квартердека, различавам Нису Саймън и самия властелин.
Един от другите ни кораби се беше приближил до ликантийски съд, нос към кърма, и го беше уловил с абордажни куки. Само че силните пориви на породения от магия вятър тласкаха галерата назад и тя се клатеше неуправляема. Един от катапултите на ликантийския кораб изстреля огромен камък, който проби корпуса й. Чуха се писъци и бълбукане на вода. Въжетата на абордажните куки бяха срязани моментално и ликантиецът пое напред, докато нашата галера потъваше в морето.
Корабът на властелина се виждаше все по-ясно. Бяха ни видели, осъзнали бяха заплахата в наше лице и вече запъваха катапултите си. Огромен камък цопна близо до нас и воден фонтан обля гвардейките при носа.
Хрумна ми нещо и извиках на Гамелан:
— Магьоснико! Спри вятъра, ако обичаш!
Гамелан ме чу и го видях как заприда ново заклинание. Свих шепи пред устата си и изкрещях на Стрикер, който наблюдаваше битката от квартердека:
— Приближи ни под носа им! — После грабнах лъка и колчана на една гвардейка и ги преметнах през рамо.
Стрикер може и да ме беше сметнал за луда, която незнайно защо иска от него да се забие в ликантийския кораб, но не се поколеба и за миг, а изкрещя съответните заповеди с пронизителен като воя на самия вятър глас. Кормчията дръпна силно румпела, Дубан — отговорникът на гребците — изкрещя нещо на хората си… а после вятърът утихна, усмирен от контразаклинанието на Гамелан… платната на ликантийския кораб увиснаха в безветрието и движението му рязко се забави.
Нашият кораб свърна близо до борда на ликантиеца, който надвисваше високо над нас, а после се озовахме при носа му и греблата от тази ни страна се вдигнаха. Видях глави да надзъртат над парапетите горе, копия и стрели литнаха към нас, а после се мушнахме под носа на кораба и аз скочих, макар да виждах само една от котвите му, увиснали от подкрановата греда. Улових ръждясалия метал, стиснах с всички сили, набрах се и се изтеглих върху един от зъбците. Котвата се залюля. Посегнах надолу, Исмет хвана ръката ми… и после и тя като мен се озова на ликантийския кораб. Зад свъсеното й лице зърнах нашата галера, която се отдалечаваше трескаво; Стрикер крещеше заповеди, които да я изведат успоредно на ликантиеца като преди.