Пред властелина стояха две отворени черни ракли. Той вземаше разни неща от тях и ги хвърляше по вятъра, като ни засипваше с безумен миш-маш от заклинания. Опитах ли да задържа погледа си върху него, очите ми се насълзяваха от болка, затова ги отместих и спрях погледа си върху Нису Саймън. Знаех го добре, макар да не се бяхме срещали лично, от стройната снага и русата коса, която падаше на вълни по раменете му, до тънкото острие в ръката му и белезите, с които магията на Дженъс Грейклок беше съсипала красивото му някога лице, превръщайки го в образ на чудовище в синхрон с истинската му същност.
Вече не бях само капитан Рейли Антеро от Маранонската гвардия. Острието ми трепна, въжето от нашата позиция до главната мачта се озова срязано в ръката ми, а мечът — обратно в ножницата си. И аз скочих, залюлях се на изопнатото въже, видях поддържащата централното платно рея да се приближава стремително под мен, посрещнах я с краката си с намерението да отскоча, но изпуснах въжето, загубих равновесие и като по чудо паднах върху дебелата греда, вместо да полетя надолу. Нямах време да размишлявам за глупостта на постъпката си, нито какво щеше да стане, ако се изпуснех и паднех на палубата или още по-лошо, между галерата на Стрикер и корпуса на ликантийския кораб. В първия случай щях да се изпотроша, във втория — да бъда смазана на кайма. Хвърлих поглед надолу. Никой не ни обръщаше внимание, включително Нису Саймън — вниманието на всички беше ангажирано с битката на фордека.
А после замръзнах като заек под погледа на ловуващ орел — видях как властелинът плъзга поглед по мачтите. Заклинанието на Гамелан прозвуча в главата ми: „Ястребът за лов кръжи в небето… порчето не мръдва и не шава“… но не посмях дори да прошепна безгласно думите. Леденият поглед на властелина ме перна веднъж, после още веднъж, и продължи нататък. Изглежда, още бях под защитата на Гамелан, но знаех, че не мога да разчитам само на магия.
Видях как Исмет сряза на свой ред едно въже, за да се придвижи от предната мачта към мен, но аз имах недовършена работа с Нису Саймън и властелина, която не можеше да чака повече. Огледах се трескаво, зърнах близо до себе си подпорна греда от главната мачта към бизана и пропълзях до нея.
Скоро се озовах над властелина и Саймън. Охраняваха ги само двама войници, плюс двама морски офицери и кормчиите.
Давам си сметка, че разказът ми за събитията от момента, в който напуснахме галерата, до момента, в който се озовах над най-смъртоносния ни враг, звучи като начинание продължително и хладнокръвно. И такова ми се струваше тогава, макар че едва ли бяха минали повече от четири минути.
Спускането ми надолу беше съвсем лесно — въжетата на един от катапултите висяха и аз се хлъзнах по тях все едно бях на тренировъчния полигон в родните казарми. Когато стигнах на десетина стъпки над мъжете, пуснах въжето и паднах на крачка зад Нису Саймън.
Той се обърна с провиснала челюст, но мускулите му реагираха мълниеносно и сабята му излетя от ножницата в защитна позиция. Един от войниците се хвърли напред с насочено за удар копие, аз отбих оръжието и го пронизах. Измъкнах меча си от корема му точно когато Нису нападна, явно с мисълта да се възползва от временното ми затруднение. Направих крачка встрани и замахнах тромаво с меча, но дори и така го принудих да отскочи. А после чух властелина да вика нещо зад Саймън и разбрах, че разполагам с броени секунди. Ала сега бяхме в царството на стоманата и секундите на магията се точеха бавно.
Саймън нападна отново и аз блокирах удара му с надеждата, че по-тежкият ми меч ще строши неговата сабя за дуели. Ала той умело извъртя меча ми встрани и разбрах, че имам насреща си достоен противник.
Успях да закача с меча си гърдите му, но върхът звънна в метал — Саймън носеше ризница под черната си туника. А после си разменихме серия от удар и блок… удар и блок… удар и блок, сетне аз сниших уж неволно върха на меча си; преди да се е възползвал Саймън от предимството обаче, ударих сабята му с плоското на моя меч, точно над ефеса; ударът не беше силен и целеше единствено да обърка защитата му… после посякох. Мечът ми издълба бразда в бедрото му и аз видях как устата му се сгърчва от болка. Ала Саймън бързо се съвзе и нападна на свой ред. Оръжията ни се сблъскаха при дръжките.