— Махни се от мен, проклетнико!
Гласът беше на Гамелан! Ама той нали беше мъртъв?
— Те-Дейт ми е свидетел, че ще те превърна в жаба! И теб, и майка ти и баща ти също!
Хукнах към трюма и сварих някакво дребно старче с огромен белег на лицето да изхвръква от каютата на Гамелан. Не му обърнах внимание и влетях вътре.
Гамелан беше седнал в леглото и дърпаше ядно бялото памучно платно, с което беше увит наполовина. Чу ме да влизам и вдигна глава.
— Още един крадец! — извика той. — Добре. Теб ще те превърна в чапла, за да изядеш онзи първия нахалник и цялото му семейство. А после ще призова някой демон, който да ти оскубе перата за стрели и да ти одере кожата за колчан.
— Ти си жив! — извиках.
— Естествено, че съм жив — изръмжа магьосникът и продължи да дърпа погребалния си саван. — И ако бъдеш така добра да запалиш някоя свещ, така че да видя кого точно засипвам с проклятия, ще те възнаградя щедро, като те отърва по най-бързия начин от мъките ти.
Не отговорих. Зяпах сащисано големите му облещени очи. Вместо жълти и огнени те бяха промити и празни. Въртеше глава, но очите му не се спираха върху нищо. Приближих се и коленичих до него.
Гамелан подуши въздуха.
— Рейли? — Протегна предпазливо ръка и докосна гърдите ми. Не отблъснах ръката му, нито се дръпнах.
— Да, приятелю. Рейли съм.
Той се изчерви, осъзнал къде е попаднала ръката му, и побърза да я дръпне.
— Извинявай. Но тук е толкова тъмно… Кажи им да палнат някоя и друга лампа, моля те. Бъди добро момиче.
— Обедно време е — тихо казах аз.
Гамелан застина. Сбръчкана му ръка се вдигна бавно към челото. Той потръпна. Стиснах костеливото му рамо. Лицето му беше като от камък. А после Гамелан се усмихна, потупа ме по ръката и отбеляза делово:
— Сляп съм.
— Да — казах аз.
— Значи съм безполезен. Познавам само един сляп магьосник, а и той загуби зрението си на млади години. Имаше достатъчно време да се научи как се правят заклинания на сляпо, целия си живот на практика.
— На теб няма да ти отнеме толкова много — казах аз. — Все пак си майстор в магията.
Този път мълчанието се проточи. Усещах как Гамелан мобилизира силите си. Когато най-после проговори, тонът му прозвуча почти нормално, сякаш беше приел ужасния и внезапен недъг, осакатил тялото, душата и Дарбата му, с фатализма на храбър войник. Въздъхна и каза:
— Не, сега съм само най-обикновен старец. И не си мисли, че се валям в самосъжаление, моля те. Знам докъде стигат силите ми. Постигнах максимума им преди много години. Нямам нов ресурс, от който да почерпя.
— Скоро ще се приберем у дома — казах аз. — Ще имаш десетки чираци, които да ти помагат.
Магьосникът завъртя бавно глава, сякаш се ослушваше. Плъзна език по устните си — изненадващо младежки и розов — да усети вкуса на въздуха.
— Изгубили сме се — каза накрая.
— Няма страшно — отвърнах. — Трябва само да заобиколим проклетия риф. После за нула време ще намерим пътя към къщи.
Гамелан поклати глава.
— Може и да съм сляп, но още съм с ума си и знам, че няма да е толкова лесно.
— Боговете ни улесняват само когато подготвят падението ни — казах аз.
Гамелан се разсмя. Хубаво беше да чуя смеха му. Така изглеждаше здрав и зрящ като преди.
— Значи трябва да приемем сполетялото ме нещастие — моето и на всички останали — като добра поличба — каза той.
И се прозина широко. Бутнах го нежно назад. Той не възрази и се отпусна в леглото. Намерих едно одеяло и го завих до брадичката.
— Не ме оставяй да спя дълго — каза той. — Имаме да си говорим за много неща.
— Няма — обещах аз, макар да изтръпвах от мисълта за предстоящия разговор. Знаех каква ще е основната му тема.
Канех се да изляза, когато той ме повика отново.
— Рейли?
— Да?
Гамелан обърна към мен сляпото си лице.
— Баща ти сигурно се е гордеел с теб.
Не знаех какво да му отговоря, затова излязох и затворих вратата.
През нощта сънувах Трис. Беше същият сън като преди. Правихме любов, но този път страстно и примесено с щипка страх от моя страна, защото знаех какво ще последва. Властелинът дойде като предния път. Присмя се на голотата ми. Събудих се от сънувания сън и заварих Трис, която отново се готвеше да ме предаде. Сборичкахме се. Усетих убождането на сребърната й кама. А после се озовах трепереща в хамака си, стиснала очи и молеща се кошмарът да е свършил.