Гамелан докуцука и спря до мен. Бях пратила две гвардейки да се грижат за него, без да обръщам внимание на мърморенето му, че не бил сакат и нямало нужда да се държа с него все едно е такъв. Макар и сляп, беше твърде ценен за нас и не исках да го изгубим заради някоя глупава злополука.
Предложих му кратунката и той също отпи.
— Защо става така — каза и ми върна кратунката, — че най-прекрасните плодове никога не растат в нашите градини, а на края на света и под охраната на демони?
Канех се да отбележа, че засега не сме видели кой знае какви чудовища, когато вахтеният извика, че приближаваме суша и навлизаме в плитчини.
От едната страна на острова се протягаше зелен нос, почти като ръка, която се пресяга да ни прегърне. Навлязохме в малък заблатен залив и видяхме димни колони на лагерни огньове. Уханието на цветя се усили, както и другите миризми — и приятни, и не толкова, — които показваха, че островът е населен. Блатни птици излетяха на ята от обточилите носа гъсталаци и до слуха ни достигна тежък барабанен ритъм. Отърсих се от мечтанията и викнах на Стрикер да спре кораба и да прати сигнал към флагманската галера на Чола Ий. Време беше за спешно заседание.
Откъм тръстиките се появиха канута. Бяха дълги и с ниски бордове, покрити с цветни рисунки на тръстики — успешна маскировка, която ги беше крила от погледите ни до последния момент. Дадох знак за тревога и само след миг Исмет вече разгръщаше гвардейките на бойни позиции. Жените хукнаха към предварително определените си постове с извадени мечове, готови за удар копия и запънати в лъковете стрели. Гребците смениха посоката на веслата и галерата спря. Сигнални тръби се чуха и от другите кораби — цялата ни флотилия се готвеше за бой.
Канутата се подредиха в дълга редица и също спряха. После едно се отдели и пое към нас. Наричам ги канута и такива си бяха, но съвсем не приличаха на онези, с които влюбените двойки у нас се разхождат в спокойните води на градското езеро. Всеки от съдовете, които наблюдавахме в момента, носеше най-малко стотина бойци; най-напред различих блясъка на оръжията им, после и яркоцветните мазки по телата им, голи с изключение на набедрените превръзки — нещо като кесийки, в които бяха прибрали срамните си части. На носа на приближаващото се кану стоеше висок мъж. Държеше дълъг дебел жезъл, украсен с червено-зелените пера на някаква птица и издялан във формата на огромен пенис. Кожата му беше нашарена с такива великолепни и шеметни цветове, че внушаваше мисълта за високопоставен човек с множество роби на свое разположение.
Бойното кану бързо се приближи до кораба ни и спря. Високият мъж извика нещо на език, който никой от нас не разбираше. Тонът му беше заповеден — заповед лъхаше и от думите му, нищо че бяха неразбираеми за нас. Отвърнах му на търговския диалект, но макар че се обърна към мен — определено изненадан, че го е заговорила жена, — той поклати глава в знак, че не разбира казаното. После се ядоса, започна да ми крещи нещо и да размахва тоягата си.
Усетих някой да ме ръга в ребрата. Беше Гамелан.
— Прави каквото ти кажа. Бързо.
Отправих кратка молитва към Маранония магьосникът ни да е възвърнал магическите си способности въпреки слепотата и казах:
— Какво да направя?
— Остана ли нещо от онзи странен плод? — попита той. — Дето прилича на кратунка и е пълен със сладък сок?
Още държах в ръката си кратунката, която ми беше дала Полило. Кимнах, забравила, че Гамелан не може да ме види.
— Отговори ми — сопна се той. — Не мога да те виждам.
— Да — казах аз, твърде разтревожена от гнева на изрисувания вожд, за да търся кусури на Гамелан за тона или на себе си за липсата на съобразителност. — Държа един.
— Отпий от течността — каза Гамелан.
— Но как…
— Пий, момиче. А после ще повториш каквото ти кажа.
— С удоволствие — отвърнах аз. Надигнах кратунката, отпих голяма глътка от сладката течност и я свалих. — Готово. Сега какво да кажа?
Гамелан ме стисна над лакътя. Изненадах се от силата на хватката му.
— Ще трябва сама да се справиш с това, Рейли — изсъска той. — Не съм възвърнал магическите си способности, ако на това се надяваш. Ти ще трябва да направиш езиковото заклинание.
Шашардисах се.