— В такъв случай се надявам, че сме добре дошли — казах аз, решила, че засега е по-добре да не задавам повече въпроси. — Имаме богати дарове, достойни за цар. Молбата ни е само да купим от вас малко храна и вода, както и да ни дадете за временно ползване малък участък от брега, където да пристанем и да поправим галерите си. Вашият шаман навярно ви е казал, че не се натрапваме в земите ви по свой избор, ваше величество. Станахме жертва на морето и единственото ни желание е да се върнем час по-скоро у дома.
Той не каза нищо за молбата ми, а попита:
— Значи идвате от другата страна на рифа?
— Да, ваше величество. И нямахме намерение да навлизаме в тези води, но силна буря ни изхвърли от тази страна.
— Извадили сте лош късмет — каза Кийхат.
— Да — потвърдих аз, — лош късмет.
— Моят народ винаги е имал късмет — каза царят. — Поне допреди няколко дни. Тогава морските богове се разгневиха и ни проклеха. Пратиха огромни вълни, които заляха бреговете ни. Цели села изчезнаха в морето. Реколтата беше съсипана. И сега много от децата ни нямат майки и бащи и много от майките и бащите нямат деца.
— Значи ни е сполетяла една и съща беда, ваше величество — казах аз. — Защото и ние загубихме любими хора и другари.
Цар Кийхат ме гледаше мълчаливо. Лицето му беше безизразно, но не долавях гостоприемство в очите му. После той каза:
— Шаманът твърди, че вие сте причината за лошия ни късмет.
— Не може да е така — възразих аз. — Обикновено и ние се радваме на добър късмет. В интерес на истината, когато морето ни удари, току-що бяхме надвили ужасен враг в битка толкова страшна, че само благословените от боговете можеха да оцелеят в нея, камо ли да я спечелят.
Царят плъзна отново поглед по галерите и видя белезите от битката.
— Може и така да е — каза накрая. — Шаманът пропусна да спомене и за това колко са хубави корабите ви. Но той е млад, а преди да убия баща му, той ми обеща, че синът му ще ми служи достойно.
Не казах нищо — не се и очакваше, — само сведох глава в знак на почитание.
— Къде е вашият шаман? — попита царят.
Посочих Гамелан.
— Това е нашият магьосник. В нашата страна той е начело на всичките ни жреци, защото е много мъдър и надарен със сила мъж.
Гамелан пристъпи напред да го поздрави, но изглежда, стъпи накриво, залитна… и се хвана за жезъла на Кийхат. Царят го издърпа гневно, а аз видях как Гамелан стисна силно едно перце и то остана в ръката му. Магьосникът го мушна в робата си, след което се поклони в грешната посока.
— Приемете извиненията ми, ваше величество — каза той, с широко отворени, празни и втренчени в нищото очи. — Раните ме направиха тромав.
Гневът на Кийхат се смени с отвращение.
— Лошият ви късмет няма край — изсумтя той презрително. — Този ваш магьосник очевидно е сляп.
— А вашият е прекалено млад, милорд — отвърнах аз. — И двете състояния са временни, така че резултатът е изравнен.
— Не бих казал — отвърна той. — Вие сте тези, които молят за щедростта ми, а не обратното.
— Навярно не сте ме разбрали, ваше величество — казах аз. — Не молим за щедрост. Готови сме да платим за всичко, което бъдете така добър да ни предложите.
Кийхат пак замълча. Явно се опитваше да ни вземе мярката. Мислеше и се дръгнеше по издутата кесийка.
След малко кимна и каза:
— Ще видим. Чакайте тук. Трябва да обсъдя това-онова със съветниците си.
Обърна се и скочи в морето. Метна фалическия си жезъл на един от мъжете в кануто и се прехвърли през борда на дългата лодка с минимални усилия и максимално изящество. Кануто пое назад към другите.
— Адмиралът дава сигнал, че чака инструкции, кап’тане, — каза Стрикер.
Оглеждах канутата и се чудех какво ли е намислил Кийхат. Глождеха ме подозрения. Наистина ли беше отишъл да се посъветва с хората си? Или да даде заповед за битка? Не ми приличаше на водач, който търси чужди съвети. Но дали би поел риска на едно сражение с неясен изход само за да отмъсти за бедата, която уж ние сме му донесли? Едва ли. Не бях толкова сигурна обаче за неприкрития му апетит към нашите кораби.
Чапли кряскаха откъм тръстиките на запад. Видях една двойка да кръжи на едно място: двете птици се спускаха рязко надолу, после се вдигаха отново във въздуха и надаваха заканителни писъци, сякаш нещо заплашваше гнездото им.
— Ще се наложи да се бием — казах на Корайс, после извиках на Стрикер: — Дай сигнал на адмирала. Да се изтегли незабавно. Ние ще охраняваме ариергарда.