Едва бяхме вдигнали сигналните флагчета, когато пронизителен боен вик от хиляди гърла разцепи въздуха и канутата се понесоха към нас. Цар Кийхат водеше атаката.
— И от запад, капитане — извика Полило и точно както се опасявах, още двайсетина или повече вражески лодки се появиха от укритието си да ни ударят във фланг.
Черен облак стрели се вдигна откъм групата на Кийхат, но разстоянието беше твърде голямо и само няколко стигнаха палубата ни, без нито една да нанесе поражения. Извихме и поехме назад, барабанът трещеше, задавайки максимален ритъм на гребците, но колкото и да бяха бързи галерите ни, канутата бяха по-бързи и разстоянието се топеше пред очите ни. А после силни удари засипаха единия ни борд, когато първите лодки от атакуващия по фланга отряд ни настигнаха.
— Никой да не се прехвърли през борда! — извиках аз и Полило се завтече към опасната зона с отряд копиеноски.
Един от мъжете вече се прехвърляше през парапета, но Полило стигна навреме, замахна с брадвата, отсече пръстите му и онзи падна обратно с ужасен писък. Последваха още крясъци, когато копиеноските се включиха в защитата на парапета.
Пратих лъкометци там точно когато втори залп от стрели литна към нас. И този път нямаше жертви, затова пък нашите стрели се забиха сред бойците на Кийхат. Поне деветима бяха ранени, един — фатално. Исмет поведе група въоръжени с прашки жени назад към квартердека и градушка от тежки камъни засипа нападателите. Галерата се разтърси и аз залитнах — бяхме заорали в пясъчен нанос. Когато се изправих, видях, че сме се измъкнали от залива, но канутата ни заобикаляха отвсякъде, а през бордовете ни се прехвърляха мъже и размахваха мечове и тояги. Остана ми време колкото да видя, че другите галери се носят с максимална скорост към открито море, после изтеглих меча си и се включих в мелето. Пробих си път до Полило и двете се хвърлихме към група полуголи мъже. Полило надаваше бойния си вик и размахваше брадвата. Разсече един, който се беше лепнал за гърба ми, аз парирах напад с меч, после разпорих корема на собственика му, завъртях се наляво и посякох друг мъж, после надясно, колкото да резна гърлото на трети, пак наляво, където сритах един между краката, а друг пронизах с меча си в гърдите. Пръсна кръв и ме заслепи, но аз продължих да сека инстинктивно, като мигах да си прочистя зрението. Зърнах Гамелан, който размахваше около себе си някаква тежка тояга и поваляше всеки, който влезе в обсега й. Недалеч от него един от гребците въртеше чудовищното си весло и сееше смърт. Полило се разсмя налудничаво, обзета от жажда за кръв, и заора между половин дузина голи мечоносци. Остави ги да се мятат по палубата с отсечени крайници и строшени черепи.
А после силен вятър изду платната ни и галерата подскочи напред. Само за няколко минути се откъснахме от преследвачите, накълцахме последните нападатели и метнахме през борда мъртвите и ранените островитяни.
Изтичах назад към кърмата и видях, че канутата изостават. Застанал на носа на една от лодките, Кийхат размахваше жезъла си и пришпорваше хората си напред. Канутата сякаш нямаха чет, бяха стотици, а стотици други се изливаха от залива. Явно Кийхат не смяташе да се отказва само защото временно го бяхме надбягали.
Размених бързи сигнали с Чола Ий. Вятърът ни тласкаше на запад, но не смеехме да се отдалечим твърде много от южната посока, която трябваше да ни изведе до края на рифа. Чола Ий заложи на фалшива маневра. Продължихме на запад, като увеличихме максимално преднината си пред канутата, а после се опитахме да свърнем на юг. Но още щом доближихме един от островите, многобройна група канута ни пресрещна и ни принуди да свърнем обратно на запад. Още няколко пъти пробвахме същия номер, но неизменно ни изтласкваха обратно.
Шаманите на Кийхат сигурно препращала с магия вестта за преследването от остров на остров и всяко племе чакаше в бойна готовност да ни пресрещне, ако свърнем натам.
Отминахме поредния остров и попаднахме в море от отломки. Безброй изтръгнати от корен дървета, клони и цели къщи се носеха по течението. Навсякъде се виждаха подпухнали трупове — на селскостопански и диви животни, на хора, стотици мъже, жени и деца. Свидетели бяхме на резултата от великанската буря, която едва не беше унищожила флотилията ни и беше опустошила голяма част от царството на Кийхат. Беше и отговор за всеки глупак, който би се запитал защо царят ни мрази толкова и защо си прави толкова труд да отмъсти за загубите си.