Дойде при леглото и започна да ме щипе силно, мълвеше:
— Толкова сладка, толкова сладка…
Опитах се да заплача, защото разбрах, че съм била предадена, но само една сълза се стече по лицето ми. Басана се изкиска и изтри с целувка сълзата. Устата й се задържа върху бузата ми, но не от любов.
А после тя се надигна и каза:
— Не плачи, Рейли. Почти година те храних с любов и сега, когато си узряла, не бива да се оплакваш, защото дойде моят ред.
Опитах се да помръдна, но тя ме потупа утешително.
— Хайде, хайде, скъпа. Не си ти виновна, а аз. Такава е природата ми. Нямам собствена душа и на всеки десет години ми е нужно младо момиче, с което да се нахраня. Истината е, че всъщност не те обичам, Рейли, но трябваше да те убедя в обратното, иначе изтръпналото малко същество, което заварих до трупа на момчето, нямаше да ми свърши никаква работа. От опит знам, че най-добри са душите, пълни с щастие и любовно подхранена сладост. И не е само въпрос на вкусови усещания, скъпа моя. Представа си нямаш какви чудеса върши такава една душа за настроението ми. Да съм толкова млада и толкова… жива година след година!
После ми каза, че щяла да излезе за малко, за да се подготви. Докато я нямало, съм можела да се утешавам с мисълта, че макар да не ме обичала наистина, от всички момичета, пред които се била преструвала, с мен й е било най-приятно.
Тъкмо се обръщаше, когато усетих във въздуха ухание на сандалово дърво… и после влезе майка ми. И тя беше гола като Басана, и по-красива, струва ми се. Движеше се като пантера и огън струеше от очите й. Държеше върбова пръчка със заострен край.
Басана извика и скочи да я пресрещне — пръстите на ръцете и краката й се издължиха в остри извити нокти; дългите й изпилени зъби се стрелнаха да захапят гърлото на майка ми. Преди да я е достигнала обаче, майка ми протегна върбовата пръчка и тя прониза Басана в сърцето. Кръв шурна от гърдите й и тя падна мъртва на пода.
Майка ми не я погледна повече, а тръгна към мен и ме взе в обятията си.
— Дойдох да те прибера у дома, Рейли — беше единственото, което каза.
Понечих да стана, но тя ме бутна назад в леглото. А после ми запя някаква песен, чиито думи и до днес ми убягват на косъм. Галеше челото ми, аз затворих очи… и заспах.
Събуди ме гласът на Веран. Отворих очи и открих, че лежа до него под дъба. Всичко си беше както преди. Същият топъл летен следобед. Миризмите и звуците. Той каза нещо смешно и аз се разсмях. А после започна да ме гъделичка и аз му отвърнах със същото.
Чух мама да ме вика. Веран скочи на крака и се изчерви виновно. Аз станах и извиках в отговор и скоро тя се появи на билото на хълма. Облечена беше със семпла синя туника и сини панталони, напъхани във високи ботуши. Приближи се и усетих сандаловото ухание на парфюма й.
Погледна ме с нежните си очи и каза:
— Дойдох да те прибера у дома, Рейли.
И точно това направи.
Казах на Гамелан, че не знам дали случилото се е било сън, или истина. Склонна съм да го смятам за сън, също като теб, писарю. Сигурно си ме сметнал за луда, когато подхванах тази история, защото братовчед ми Веран Антеро си и съвсем жив и до ден-днешен, има чудесно семейство и върти успешна търговия. А сега сигурно ще кажеш, че е било просто сън. Сън на едно младо и объркано момиче.
Но както казах и на Гамелан, понякога ми се струваше, че изобщо не е било сън. Понякога ме изпълваше убеждението, че наистина съм била отвлечена от горски дух и че мама ме е спасила. Защото, ако не друго, от онзи ден майка ми се промени. Силите я напускаха. Слабееше все повече, а близо година по-късно почина. И понякога, когато безсънна нощ си довлече униние за компания, се чудя дали не е сключила сделка с някой бог или демон — моят живот срещу нейния.
— И това е причината — казах на Гамелан — да се страхувам от онова, което искаш от мен, и да го отхвърлям.
— Сега вече разбирам защо мислиш така, Рейли — отвърна магьосникът. — И дълбоко съжалявам за случилото се. Но всичко ли ми казваш? Майка ти е починала, но напуснала ли те е наистина? Случва ли се да дойде при теб? Нима духът й не е близо до любимото дете?