Не казах нищо — и за Гамелан мълчанието ми беше достатъчно красноречиво.
— В момента това няма особено значение — каза той. — Ти сподели основанията и страховете си. Но това не променя днешната ситуация. Ако продължаваме в същия дух, цар Кийхат ще ни настигне и ще ни избие всичките. Ти и аз обаче можем с общи усилия да го спрем. Можем да го спрем сега и единствената пролята кръв ще е неговата.
И отново ми подаде перото. Този път го взех.
Гамелан се усмихна.
— Довлечи раклата ми, моля те. Ще ни трябва едно специално масло, както и други неща.
Довлякох раклата, изрових нужното шишенце с масло и някакви изсушени и стрити на прах смрадливи билки, които Гамелан ми описа. А после ми каза и какво трябва да направя. Представих си, че влизам в битка, отблъснах всичките си чувства и се съсредоточих изцяло върху думите му.
Следвайки указанията на жреца, начертах с тебешир пентаграма около мангала и поръсих от прахта и маслото върху огъня. Издигна се лилав дим и се появи демон. Беше малък, с дебела зелена кожа, зъбато жабешко лице и крайници като на старец… е, старец с огромни извити нокти на краката и на ръцете. Гледаше ме злобно, съскаше и ръмжеше. Аз му подадох изтръпнала перото. Той го издърпа от пръстите ми и скочи обратно в мангала.
Гамелан ме беше предупредил какво да очаквам, но въпреки това се стреснах, когато пламъците лумнаха нагоре и навън. Затворих очи, когато огънят погълна лицето ми, а после и цялото ми тяло — но вместо да ме изгарят, пламъците студенееха по кожата ми. Отворих очи и усетих как ледените пламъци ме облизват. Навсякъде около мен се вихреха шеметни цветове, а под мен — на дъното на мангала имаше гъст дим. Духнах… и димът се разнесе.
Гледах от голяма височина към бойните канута. Мъглата все още ги скриваше частично, затова духнах отново и бледите валма се разнесоха върху сивото море.
Цар Кийхат се беше излегнал в най-голямото кану. Строен юноша, съвсем гол, дори без набедрена превръзка, му даваше храна в устата. Младежът имаше женски гърди и мъжки полови органи. Загребваше храна от една купа и я даваше на Кийхат. Царят отваряше уста, поемаше храната от пръстите на странния младеж, после ги облизваше. Младежът се кискаше и загребваше нова хапка. Гласът на Гамелан долетя отдалеч и ме подкани да продължа.
— Кийхат! — извиках аз. Гласът ми отекна, сякаш се намирах в огромна пещера.
Царят подскочи стреснато и бутна младежа настрана. Заоглежда се трескаво за източника на гласа.
— Кой вика царя? — кресна високомерно той.
— Кийхат! — извиках отново.
Царят въртеше глава насам-натам, гневният му поглед прескачаше от воин на воин.
— Кой говори? — изкрещя той.
Хората му не криеха ужаса си, явно решили, че царят им е полудял.
— Кийхат! — продължих да го викам аз.
Този път царят скочи на крака и в същия миг младежът се превърна във фалическия жезъл, с който Кийхат не се разделяше. Той го сграбчи и го размаха към хората си.
— Отговори — изкрещя той — или ще познаеш гнева ми!
Ала всички бяха така ужасени, че мълчаха като онемели. Кийхат удари с жезъла най-близко стоящия мъж. Воинът извика и се сви, сякаш жезълът го беше опарил.
— Не бях аз, господарю! — изпищя нещастникът.
— Кой тогава? — извика царят. — Знам, че всички говорите зад гърба ми! Шушукате си, че съм луд или глупак, щом продължавам това преследване!
Бойците мълчаха.
Кийхат удари с жезъла друг мъж. И той изпищя от болка като първия и се замоли на господаря си да му повярва и да пощади живота му. Но царят го събори, стъпи с крак на гърдите му и заби жезъла в корема му. Мъжът извика и започна да се гърчи от болка — нажеженият жезъл прогаряше плътта му.
— Какъвто господарят, такива и робите — извиках и думите ми се търкулнаха като вълна.
Кийхат се завъртя и вдигна глава нагоре, осъзнал, че гласът идва от небесата. За миг ми се стори, че гледа право към мен.
Размаха жезъла си към небето и ревна:
— Аз съм Кийхат! Кой смее да предизвиква царя?
Светкавица лумна от върха на жезъла и аз едва не отскочих встрани, за да се предпазя. А после усетих Гамелан да ме докосва насърчително по ръката. Светкавицата изтрещя безобидно покрай мен.
— Какъвто господарят, такива и робите — продължих аз, трупах магическа фраза връз магическа фраза. И докато говорех, ме изпълни усещане за сила, като натиск в тила. Ала от тази сила ми се гадеше и главата ми се въртеше като от треска. Не смеех да спра, защото Гамелан ме беше предупредил, че това ще има фатални последствия. Продължих: — Хърбел при щърбел… Омраза при злост. И нека робът, господар си намери! И нека господарят намери роб!