Близо до кануто водата се разплиска и Кийхат изкрещя уплашено, когато демонът с жабешкото лице изскочи от пяната. Царят замахна с жезъла си и демонът изврещя яростно, когато тотемът на Кийхат прогори плътта му. Царят се изсмя гръмко и замахна отново. Но този път демонът изчезна миг преди жезълът да го удари.
Кийхат започна да се върти в очакване на следващата атака. Хората му мълчаха… и не помръдваха.
А после той изкрещя уплашено, усетил жезъла да се гърчи в ръката му. Последва нов вик на ужас, когато върхът на жезъла се разтегли в острозъбото лице на демона. Кийхат изпищя от болка в прогорената си ръка. Опита се да хвърли жезъла.
Но тоягата се превърна в тялото на любовника му. Царят извика, видял, че момчето с женски гърди се е сдобило с глава на демон.
— Господарю! — изсъска демонът в грозна пародия на страстен повик. — Ела да те прегърна!
И Кийхат изкрещя отново, когато любовникът-роб се хвърли към него… и впи зъби в гърлото му.
Нито един от войниците не скочи да помогне на царя си, всички гледаха безучастно как младежът обвива с ръце Кийхат и скача с него през борда.
Водата закипя. А после утихна. Кървави петна изплуваха и се размиха около царското кану.
Чух един от мъжете да казва:
— Прав ти път.
И друг:
— Да кажем на другите, братя. Жените и децата ни чакат у дома.
Усетих силно дръпване, зрението ми се замъгли и в следващия миг се озовах коленичила в каютата на Гамелан, повръщах в някаква паница, а магьосникът придържаше главата ми и шепнеше утешителни думи.
Когато напъните спряха, той намери опипом някакъв напоен със сладки билки парцал, подаде ми го да изтрия лицето си и доволно заяви:
— Превъзходно като за пръв опит.
Не казах нищо. Може и да негодувах вътрешно, но не можех да отрека факта, че Гамелан току-що ме беше направил магьосница.
Сигурно по същия начин би се чувствала някоя от сестрите ми, ако току-що е станала курва.
На следващия ден пратих няколко лодки да огледат морето във всички посоки. От канутата нямаше и помен.
Никой не се зарадва особено. Защото за всички ни беше ясно, че окончателно и безнадеждно сме се изгубили.
10
Скитници в незнайно море
Унинието се стовари отгоре ни като чука на морска буря. Обезкърви всяко чувство, парализира всяка мисъл. Не мисля, че има много живи хора, които разбират докрай значението на думата „изгубени“ и са познали отчаянието, което поражда тя. За повечето хора да си изгубен означава да се озовеш в малък кръг от Незнайно, обкръжен от огромното Знайно. Трябват ти само малко късмет и търпение и ще намериш верния път към дома. Брат ми веднъж попитал Дженъс Грейклок — който се беше сблъсквал с кажи-речи всичко, което може да сполети един пътешественик — дали му се е случвало да се изгуби. След кратък размисъл Грейклок отговорил: „Не. Изпадал съм само във временни затруднения с месец-два продължителност“.
Нашето затруднение не изглеждаше временно. Объркването ни беше толкова дълбоко, че подкопаваше основите на здравия ни разум. Кръгът на нашето Незнайно нямаше край. Вярно, морските създания ни бяха познати. Водата си беше все така солена. Ветровете духаха не по-различно отпреди. Слънцето изгряваше и залязваше по същото разписание и в познатите посоки. Дори звездите ни бяха познати, макар и разположени толкова странно, че и най-добрият лоцман не би намерил по тях пътя към дома. Ала всички тези неща не премахваха топката в стомаха ни, не тешаха прескоците на сърцата ни, не ни вдъхваха и най-рехавата надежда.
Ден след ден вехнехме в този кошмар — макар че и тази дума е твърде слаба. Дори кошмарите, с техните голи пейзажи, носят утехата на познатото. А ние… ние нямахме нито очи, нито сърце за другарите си, само се взирахме в празното море, с мисълта, че нито една от вълните, полюшващи кораба под нозете ни, не ще се разбие в познати брегове.
Парализиращ страх покосяваше като чума флотилията ни. Отначало моряците, а скоро дори моите гвардейки се поддадоха на болното униние, поемаха умърлушено постовете си и изпълняваха мудно заповедите на също толкова обезверените си началници. Броят на злополуките и нараняванията поради невнимание се увеличи, ежедневно избухваха скандали по най-дребни поводи, отдавнашни приятелства бяха подложени на изпитание, любовници се разделяха, но никой не търсеше заместник, който да запълни празнината.