Не друг, а Гамелан, нашият беден сляп магьосник, пръв се отърси от унинието.
Един ден по здрачаване с Полило и Корайс стояхме сгърбени при парапета и гледахме невиждащо великолепния залез. Терзаеха ме бавни мисли за Трис и дома, а разговорът на двете легатки с нищо не подобряваше настроението ми.
— Какво ще стане, когато умрем? — простена Полило. — Костите ни няма да познават земята, в която са погребани. Ами духовете ни? И те ли ще се скитат изгубени като нас?
Корайс поклати глава. Огнените й иначе очи сега бяха угаснали, придобили бяха цвета на опушена стомана.
— Не знам — каза тя. — Но съм чувала, че душата никога не намира покой, ако се отдели от тялото на такова място.
Гамелан викна зад гърбовете ни:
— Кой ти го каза това? — Обърнахме се стреснати, защото не бяхме усетили приближаването му. Той размаха бастуна си към Корайс. — Кой глупак ти е давал уроци за предпочитанията на душите и духовете?
Корайс заекна:
— Аз такова… ами… аз не…
— Говори, жено — прекъсна я гневно Гамелан. — Назови ми самозванеца.
— Добре де, щом толкова искаш да знаеш, каза ми го майстор Клисара — сопна се на свой ред Корайс и познати искри блеснаха за миг в очите й. — Леля му била перачка на някаква вещица. Била му като майка — лелята де, не вещицата. Така че той знае това-онова по въпроса.
Гамелан изпръхтя отвратено.
— Перачка на вещица, казваш? Дрън-дрън. — Той удари с бастуна си по палубата. — Не спира да ме удивява фактът, че иначе съвсем здравомислещи хора са склонни да вярват на всякакви врели-некипели, стане ли дума за света на духовете. А щом информацията идва от създание с брадавици по носа и чудато поведение, какво пък, значи трябва да е истина! — Брадата му се раздвижи от вълча усмивка. — Ами ако ти кажа, че баща ми доставяше риба за домакинството на оръжейник? Това прави ли ме специалист по качеството на щитове и мечове? Би ли заложила живота си на знанията ми по този въпрос?
Корайс почервеня като косата на брат ми. Рядко губеше самообладание и сърцето ми се сви, като я гледах така смутена.
— Остави я на мира, приятелю — намесих се аз. — Просто си говореха, нищо повече.
Гамелан не се трогна от думите ми, а изсумтя:
— Ами то май само това правят всички тук напоследък — говорят. Плещят врели-некипели и оплакват съдбата си. По-добре онзи дивак да ни беше видял сметката. Поне нямаше да слушам скимтенето ви.
Насоченият към Корайс огън порази и Полило. Раменете й се сгърбиха толкова много, че сякаш изгуби цяла глава от ръста си.
Притекох им се на помощ.
— Вие двете нямате ли си работа — брони за лъскане или оръжия за точене?
Те захапаха стръвно предложението ми като кухненски мишки презряло сирене, измърмориха по едно извинение и хукнаха да се спасяват. А аз се обърнах към магьосника, готова да поема гнева му върху плещите си.
Но вместо да ме засипе с укори, както очаквах, той каза спокойно:
— Какво да правим, Рейли?
Въздъхнах.
— Какво можем да направим? Не съм лоцман, нито моряк — слава на добрата ни Маранония, която е проявила достатъчно здрав разум да остави моретата на богове, които обичат да са мокри от сутрин до вечер и предпочитат смрадлива престояла риба пред метнат на скарата телешки бут.
Опитът ми да разсея напрежението с шега не успя — Гамелан ме прекъсна с нервно почукване на бастуна по палубата.
— Ти си водачът на тази експедиция, жено. Говори като водач.
Думите му ме засегнаха и повиших глас:
— Как мога да водя, когато не знам къде отиваме? Адмиралът и офицерите му не знаят къде сме, та аз ли? Какво мога да направя?
Гамелан се изсмя.
— Ами излъжи, какво друго! Всички добри водачи имат пълна торба с неистини. Време е да се поразровиш в своята. Вярно, проблемите ни са много, но всички те могат да почакат, докато се справим с двата най-неотложни. А в момента най-маловажният от всичките ни проблеми е пътят към дома.
— Да бе — троснах се аз. — Ако знаехме накъде да поемем, изобщо нямаше да се стигне до този разговор.
— Така е. Но ако всички изгубят надежда, че ще намерим пътя, сами ще подпишем присъдата си, защото ще сме спрели да търсим. И тогава ще трябва да се примирим с неприятната орис да прекараме живота си сред непознати, които до този момент показват силно изразено недружелюбие. С други думи, или ще ни избият, или ще ни заробят, или — поне що се отнася до твоите гвардейки — по принуда ще приемат съдбата на куртизанки или съпруги.