Когато Гамелан заговори за Дженъс Грейклок, аз за десети път се опитвах да изпълня указанията на книгата за това как се вадят панделки от въздуха. Ето как се прави, писарю. Наблюдавай внимателно. Първо си свиваш пръстите ето така. Следва движение, все едно връзвам възел. После събирам пръсти ето така и… Виждаш ли? Панделка. Яркочервена панделка. Ето ти и още няколко. Хвани единия край и дърпай. Дърпай де. Извинявай, знам, че не можеш да пишеш и да дърпаш едновременно. Но нали видя колко лесно става. И там, откъдето идват тези панделки, има още много, сигурно са дълги повече от миля, ако ги вържеш, така че има бая да дърпаш, докато свършат. Но дори и простичък номер като този не е много лесен за начинаещ. Така че аз само си кълчех глупаво пръстите и вадех разни шнурчета с възли по тях, при това от най-евтините. И понеже определено не се справях със задачата, реших да прибягна до стария номер на мързеливия ученик, който сработва безотказно — номерът е да заговориш учителя си на някаква негова любима тема и така да се откачиш за известно време от неприятната задача.
— Както знаеш — подхванах аз, — не съм от онези, които се възхищават на Дженъс Грейклок. Накрая той предаде брат ми и едва не го уби. Амалрик обаче твърди, че магическите тайни, които ни завеща Дженъс, компенсират, че и отгоре, предателството му и че цяла Ориса е длъжна да го почита коленопреклонно в деня на смъртта му.
— Колегите ми жреци са на същото мнение — отговори магьосникът с горчивина в гласа.
Това ме заинтригува и съвсем забравих, че целта ми бе да спечеля време с глупави разговори.
— Ти обаче не споделяш този възглед, така ли?
— О, напротив — отвърна Гамелан. — Дарът на Грейклок е с мащаби, непознати в историята. Може да се сравнява само с подвига на онзи първи човек, който запалил огън и го споделил с другарите си. От Дженъс знаем, че магията се подчинява на закони. А като знаем това, знаем и че няма непостижими вълшебства, че всичко е възможно, ако вложиш достатъчно време и проведеш достатъчно експерименти.
— Думите ти са хвалебствени, приятелю — казах аз. — Но не долавям искреност в тях.
— Грешиш — възрази Гамелан. — Аз наистина вярвам в онова, което казвам.
След което мълча дълго. Накрая въздъхна.
— Добре де. Признавам, че в моменти на слабост — особено откакто загубих силите си — мразя Дженъс Грейклок заради знанието, което ни даде. Но това е само завист от моя страна. Когато бях млад и се отказах от живота, за който бях роден, и от жената, която обичах, замених всичко това за амбицията си да стана най-великият жрец на Ориса.
— И го постигна — казах аз.
— Да. С изключение на Грейклок. Разликата между неговите постижения и моите е огромна като морската пустош наоколо ни. В сравнение с Дженъс аз съм едно мяукащо новородено.
— Хайде стига — казах аз. — Всички познават твоята сила. Без теб никога нямаше да победим властелините.
— Дори да беше така — каза той, — това не би ме утешило. Виждаш ли, преди Грейклок ние практикувахме магията така, както са я практикували предците ни по времето, когато дори огънят е бил нещо ново. Успешните заклинания се наизустявали и предавали на следващите поколения жреци. Когато се появила писмеността, започнали да ги записват в книги — като тази, която четеш в момента. Никога никой не се запитал защо действа това или онова заклинание. Вярвахме, че резултатите са дело на боговете, и този отговор ни беше достатъчен. Ала знанието не може да порасне в нива, лишена от въпроси. Сега си давам сметка за това. Но не и преди. По онова време постиженията ни се заключаваха в някое и друго подобрение на старите номера. Подобрение, усъвършенстване, нищо повече. Силата на един магьосник се ограничаваше до вродената му способност. Каквато аз имах в изобилие, или поне повече отколкото имаха другите жреци.
— А магьосниците на Ираяс? — попитах. — Магията на Далечното царство, както всички знаем, е много по-могъща от нашата. Постигнали са изключителен напредък и без законите на Дженъс Грейклок.
Гамелан изпръхтя.
— Само защото са намерили стари свитъци и книги от Древните. Постиженията им не се дължат на мъдрост, а на фокуси, знанието за които не е стигнало до нас, изгубено във времето.
— Не бих нарекла фокус превръщането на обикновен метал в злато — възразих аз. — А в Далечното царство могат да го правят.