Магьосникът дръпна силно брадата си.
— Според Грейклок — или поне според онова, което ни разказа за теориите му брат ти Амалрик, — онова със златото също е фокус, не по-различен от панделката, с която ти се мъчиш в момента. Ако познаваш закона, на чийто принцип се постига едното, можеш да постигнеш и другото със същата лекота. Дженъс твърдеше, че съществува една-единствена природна сила — а не богове, — която контролира магията, както и всичко друго в ежедневието ни, в естествения свят — топлината, излъчвана от огъня, движението на водата, онова нещо, от което е направено златото — частици, според терминологията на Грейклок, които се подчиняват на същия закон, който ни позволява да премахнем със заклинание брадавица от нечий нос или да заповядаме на дъжда да завали или да спре.
— Не разбирам — казах аз.
— Ще разбереш — отвърна Гамелан. — Колкото повече научаваш, толкова по-очевидно ще ти се струва.
— Тогава защо му завиждаш? — попитах. — По думите ти излиза, че Грейклок всъщност е освободил всички от игото на традицията и че благодарение на тази свобода могат да се постигнат неща по-велики дори от онези, за които той е мечтал.
— Съвсем вярно — каза Гамелан. — Но замисли се за следното. Представи си начинаещ магьосник в бунтовните години на младостта си, който е зърнал за миг онова, което Грейклок по-късно е видял съвсем ясно. Но после е решил, че трябва да е пълен глупак, нали така. Как би могъл да знае повече от учителите си, от древните жреци, предали мъдростта си на идните поколения?
— Да не казваш, че си могъл да разбудиш същите мистерии като Грейклок? — попитах.
— Не. Дори аз не съм толкова самомнителен. Гений като Грейклок се ражда веднъж на стотици години, ако въобще се роди. И въпреки това мисълта какво е могло да бъде не ми дава мира.
— Тепърва ще се правят открития — казах аз. — Дори най-запалените почитатели на Грейклок казват, че той е положил само основите.
— Да — съгласи се Гамелан. — Което допълнително ме изпълва със завист. Всички бъдещи открития ще бъдат направени от млади мъже и жени, които не носят товара на цял живот сбъркано мислене. Твърде стар съм, Рейли. А сега и сляп на всичкото отгоре. И което е още по-лошо за старец като мен, е, че като ни даде дара си — пък било то и неволно, — Дженъс ми отне боговете. Защото това е в сърцевината на неговото учение. Боговете — дори да съществуват — се подчиняват на същите закони, на които се подчинява и най-долният просяк пред вратата на най-бедната кръчма в целия свят.
Прошепнах смаяно:
— Как така дори да съществуват? Нима се съмняваш?
Магьосникът сви рамене.
— Появявали са се твърде често в нашата история, за да се съмнявам сериозно в съществуването им. И не само пред очите на глупци и лъжци, а пред мъже и жени, чиято честност и здрав разум не подлежат на съмнение. Но ако теорията на Дженъс Грейклок е вярна, те не са богове, поне не в смисъла, който ние влагаме в тази дума — дума, която предполага почитание и преклонение.
Огледах се трескаво къде да се скрия, преди да е ударила светкавицата… точно като теб сега, писарю. Но нищо не последва и аз се успокоих.
— Ако не са богове — казах, — то какво и в чие име трябва да призова аз сега? Чия воля и чий план следваме?
Ето какво ми отговори магьосникът:
— Според Грейклок такова нещо като върховна или вселенска цел не съществува. Нашата воля си е само наша. И няма друг план освен онзи, който ние определим за живота си.
— А доброто и злото? — избълвах.
— Няма разлика между тях — отвърна Гамелан.
— Тогава какъв е смисълът? Защо просто не се откажем?
— Искаш ли? — попита Гамелан. — Според Грейклок това също няма значение.
Но за моите гвардейки имаше значение, помислих си. Имаше значение дори за хлъзгавия Чола Ий и неговите пирати. И най-важно, имаше значение за мен.
Поклатих глава. После си спомних, че Гамелан не може да ме види, и казах, повишила излишно глас:
— Не. А Дженъс Грейклок може да върви по дяволите.
Гамелан се засмя дрезгаво.
— Може вече да е при тях… ако е грешал в теориите си.
Вдигна бастуна и удари по пода.
— А сега да се върнем на задачата, ако обичаш. И вземи да се съсредоточиш малко, жено. Ако в тренировките си с меча беше толкова мързелива, колкото с тази проста панделка, главата ти отдавна да е украсила някое вражеско копие!
Докато се подготвим, минаха няколко седмици. Добре би било да имахме малко повече време, но настроението сред хората оставаше така затънало в миазми, че ако се забавехме още, и най-силната искра на надежда, която планът ни можеше да запали, щеше да угасне безславно, задушена от дълбокото униние. Гамелан ме караше да се упражнявам в хвърляне на кости всяка сутрин. Хвърлях ги, описвах му как са се подредили и той ми обясняваше дали вещаят добро или зло. В повечето случаи се подреждаха в модел, който според Гамелан не предвещавал нито едното, нито другото, а ни подтиквал да чакаме. Цялата тази история с хвърлянето на костите ми се струваше някак унизителна.