Усетил опасността, Гамелан ме дръпна за ръкава и прошепна:
— По-добре да се махаме.
Знаех, че няма да направим и десет крачки, преди ножовете да се забият в гърбовете ни. Готова бях да изтегля меча си и да се бия, дори стигнах дотам да заема бойна стойка, когато ботушът ми закачи нещо твърдо. Погледнах надолу с намерението да изритам камъка, за да не ми се пречка в краката, но видях празна раковина, голяма колкото детска глава. Обзе ме чувство на дълбоко спокойствие. Кръвта ми кипеше — не в пристъп на бойната ярост, която отдавна бях подчинила на волята си, а по-скоро от напън на сила, като пълноводна река, която нахлува в тесен канал.
Вместо да извадя меча си, се наведох и взех раковината.
Обърнах се към Гамелан, но се постарах гласът ми да е достатъчно силен, за да ме чуят всички.
— Ето още една раковина, приятелю. Залагам дебела кесия със злато срещу една медна монета, че месцето вътре е също толкова сладко, колкото и на предишната.
Гамелан свъси чело.
— Какви ги… — И млъкна рязко. — О! — Сложих раковината в ръката му и той бързо я опипа. После също повиши глас: — Да, вярно. Сигурно е също толкова вкусна като онази, която намерихме преди няма и час. — Облиза устни и млясна лакомо. — Истински деликатес. И да знаеш, че вкусът й ми напомня за едни редки омари, които готвачите ни приготвяха за градските празненства в Ориса.
Погледнах към моряците и разширих драматично очи, сякаш току-що съм ги видяла. А после изопнах физиономията си и им извиках с най-убедителния си командирски глас:
— Вие там! Прекратете каквото правите и елате веднага тук.
Толкова се стреснаха, че ръцете им паднаха от дръжките на ножовете. Махнах им нетърпеливо.
— По-бързо, ако обичате. Куп гладни гърла чакат да ги нахраним.
Тръгнаха сковано напред като механични играчки на богатско дете. Но преди да стигнат до мен, Разплутия нос започна да се отърсва от изненадата и двамата с кльощавия му приятел минаха напред.
Посочих раковината и наредих:
— Започвайте да събирате раковини като тази. На първо време ги слагайте в някоя празна кофа. — Мъжете ме зяпнаха. — Не се мотайте. Чухте какво казах. Ще уведомя офицерите ви, че съм ви дала друга задача, така че за това не се притеснявайте.
Разплутия нос се изхили.
— И на кой са му притря’али нек’ви стари черупки? — каза той и се обърна към приятелите си. — Утре сигур’ ше ни накара да варим яхния от камъни. — Мъжете се засмяха, но тонът им не предвещаваше нищо добро.
— Не говори глупости — отвърнах аз. — Страшно са вкусни.
Измъкнах ножа от колана му толкова бързо, че той успя единствено да примигне. Мушнах ножа в черупката и му заповядах да намери вътре живот. Представих си изпълнен от прилива крайбрежен вир, пълен с какви ли не плуващи и пълзящи гадинки. Усетих нещо да шава под върха на ножа. Бръкнах по-навътре, завъртях острието и измъкнах тлъсто животинче, което се гърчеше на върха на ножа.
— Изчакайте малко и сами ще се убедите — казах аз.
Клекнах до ръба на гейзера и потопих хапката сурово месо във врящата вода. Съсредоточих мислите си върху апетитната рибна яхния, която приготвяше майка ми. Във въображението ми сярната вода на гейзера се превърна в същия онзи богат бульон. И когато след няколко секунди извадих къса сварено месо, изправих се и го оставих на един плосък камък, в ума ми нямаше и капка съмнение. Бързо нарязах месото на малки парченца. Апетитно ухание изпълни въздуха.
Отделих едно парченце с върха на ножа и отхапах.
— Ммм — въздъхнах с искрена наслада. — Точно като гозбите на мама. — Последното не беше лъжа. Вкусът наистина беше великолепен. Отделих друга хапка, набучих я на върха на ножа и я подадох на Разплутия нос. — Опитай.
Вече не се хилеше подигравателно, когато взе ножа. Другите се скупчиха около него.
— Хайде, Сант — подкани го кльощавият му приятел. — Отхапи бе, човек.
Разплутия нос — или Сант, както явно му беше името — лапна мръвката и задъвка. Огромният му нос се разшири още повече в гримаса на удоволствие.
— Брей, не е лошо — възкликна той.
— Май ще има по хапка за всички ви — казах и посочих нарязаните мръвки.
Хвърлиха се напред и всеки грабна каквото успя да докопа, накрая само дето не облизаха камъка.