Изревах на жените си и всички се хвърлихме да довършим останалите на палубата нападатели, но съсякохме само малцина, преди останалите да се изтеглят по дебелите колкото торс на едър мъж лиани. Чух звуци на сражение от другите кораби, но скоро и това утихна, заместено от пискливите подигравателни викове на оттеглилите се нападатели. Редици голи тела пъплеха като мравки по бреговете на лагуната. Скоро се сляха в една голяма колона и потеглиха нанякъде. Тикнах меча си в ножницата и се покатерих по фокмачтата да видя накъде отиват.
Заварих високия кльощав приятел на Сант да клечи на платформата горе. Бръщолевеше нещо, но аз не му обърнах внимание, заета да се взирам във всички посоки за колоната странни същества. Видях ги, а по-нататък в същата посока различих и огромно възвишение с формата на кораб. Вгледах се по-внимателно и разбрах, че наистина е кораб — кораб, какъвто не бях виждала никога. Толкова беше голям, че можеше да побере цялата ни флотилия. Горната му част представляваше безумна конструкция от дървесни отломки и беше разделена на три части, които смътно наподобяваха кули. Тази в средата беше два пъти по-висока от съседите си и от заострения й покрив се къдреше дим. Колоната дребни мъже зави към странния кораб и след няколко минути ги видях да изчезват в една огромна дупка в корпуса.
Спуснах се долу и наредих на офицерите си да разположат постове и да се погрижат за хората, после изпратих лодка да доведе Чола Ий. Докато го чаках да пристигне, стана ясно, че сред моите гвардейки има само няколко ранени, и то леко. Бедният Стрикер обаче беше загубил десет моряци и телата на всичките — или поне значителни части от тях — бяха отнесени към странния кораб в далечината.
— Е, поне техните жертви са много повече от наш’те — каза той с мрачно задоволство.
По палубата се валяха трийсет и шест вражески мъртъвци, но лично аз не виждах повод за празнуване. Дребните създания не изглеждаха сломени от загубите, когато избягаха с плячката си от крайници и парчета месо. Ясно беше, че са канибали. Друго обаче не ми даваше мира — защо изглеждаха изпосталели, сякаш страдат от хроничен глад, с тънки като вейки крайници и подути кореми? Водата определено беше проблем в това задръстено от водорасли море, но не и храната. Гъстата морска растителност гъмжеше от живот, а каналите предлагаха изобилие от риба. Само че всички трупове по палубата бяха с подути кореми и оранжев оттенък на косата — все белези на недохранване, а сълзящите струпеи по кожата им изглеждаха стари и неизлечими.
Адмирал Чола Ий пристигна — потресен от сблъсъка, но и нетърпелив да влезе в нова битка.
— Торби с кокали, това са те — изсумтя презрително. — Хванаха ни неподготвени, иначе… Кой да предположи, че в това ужасно тресавище може да има човешки същества? Сигурно са оцелели от корабокрушенията. И не са обучени воини. Повечето кораби наоколо приличат на търговски.
Съгласих се.
— Едва ли са се сблъсквали с военна флотилия досега. Ако направим опит да се изтеглим, ще продължат да ни тормозят. Но ако им вземем страха сега, ще се сврат в дупките си и няма да излязат, докато не ни видят гърбовете.
— Едно нещо трябва да вземем предвид — намеси се Гамелан. — Останах с впечатлението, че действията им са съгласувани и целенасочени. Което означава, че имат водачи, а може би дори господар.
Кимнах.
— Щабът му сигурно е в онзи огромен кораб, където отидоха. Може би именно там трябва да ударим.
— Звучи логично — каза Гамелан. — Но не това имах предвид. Струва ми се, че това е шансът, на който се надявахме. Няма съмнение, че целият този район е под въздействието на магия — постоянното безветрие и този лабиринт от растителност. Някой ги е създал — и този някой не е природата.
— Магьосник? — попитах аз.
— Може би — отвърна Гамелан. — Или нещо друго, разбира се, но лично аз бих предпочел да е някой, с когото да се спазарим, за да се измъкнем най-сетне от това място.
— Както аз виждам нещата — каза Стрикер, — нямаме к’во да им предложим, освен кожите си. Следователно за пазарлък и дума не мож’ да става. Адмиралът е прав. По-добре да се бием.
Само че аз бях започнала да се досещам накъде бие Гамелан. И в главата ми се заформяше план.
— Съгласна съм, господа — казах. — Но в думите на лорд Гамелан има основание. Предлагам да работим и в двете посоки. Да вземем страха на противника и едновременно с тоза да намерим пътя навън.