Никой не понечи да ни спре, нито да вдигне тревога, когато минахме през зейналия като паст отвор в корпуса и се озовахме в нещо като огромен корабен трюм. За една бройка да си плюем на петите. Помещението беше пълно с мъже. Но всички те, изглежда, спяха или бяха под въздействието на заклинание, нищо че се гърчеха и стенеха в съня си. Реших, че е по-скоро второто, иначе оглушителният шум от вихрещото се празненство отдавна да ги е събудил. Пропълзяхме между тях, като отскачахме встрани от размятаните им крайници, подлудени в хватката на някакъв ужасен кошмар. Спрях при една дебела дървена колона в центъра, извадих дълъг червен конец и го увих около нея. Продължихме напред, като спирахме само колкото да увия други конци около греди и подпори.
Изкачихме се по няколко стълби към по-горното ниво; минахме по проходи и отново тръгнахме нагоре. Всички хора, които видяхме, спяха и всичките бяха мъже. Навсякъде, където минавахме, подбирах сухо дърво за конците си. Накрая излязохме под открито небе на главната палуба. Над нас се издигаше централната кула, която бях зърнала отдалеч. Стълби се виеха по спирала нагоре. Кръгли прозорци при върха на кулата бълваха светлина и звук. Светлината беше толкова силна, че сенките ни се протягаха огромни по пустата палуба. Оставих Исмет и още пет други да охраняват изтеглянето ни и хукнах към кулата, следвана от Джасена и Полило. После двете се разделиха да огледат обиколката на кулата, а аз извадих последното си гранче конец. Дано не се окажеше късо. За щастие, беше точно толкова дълго, колкото да довършим започнатото — вързахме го около кулата, като я обиколихме два пъти. Стегнах последния възел. Време беше да щракнем капана. Но преди това исках да видя с кого си имаме работа.
Дадох знак на Джасена да чака и двете с Полило тръгнахме нагоре по стълбището. Стъпалата свършиха при кръгла платформа малко под върха на кулата. Виждаше се отворена врата и някакви лудуващи фигури в помещението вътре. От другата страна на стълбището имаше прозорец. С Полило приклекнахме и се придвижихме натам. После се надигнахме внимателно да надзърнем. Полило затаи смаяно дъх. Не знам какво точно очаквахме да видим, но онова, на което станахме свидетели в помещението на върха на кулата, не е приказка за деца, нито дори за обръгнали сътрапезници на кана вино и тава печено в кварталната кръчма.
Помещението беше огромно и пълно с плячката от всички кораби, заседнали във водорасленото тресавище. Фино тъкани платове и дрехи се издигаха на купчини, покрай стените се редяха отворени сандъци, преливащи от бижута и златна посуда. Един връз друг се катереха чували със зърно и редки подправки. Стените бяха окичени с гоблени, коприна и брокат; също със стари оръжия, щитове и брони и още по-стари и ръждясали машини, чието предназначение не можех да отгатна. В средата на стаята имаше пламтящо огнище и над него къкреше огромен казан, толкова голям, че можеше да нахрани цяла малка армия. Огънят пламтеше в толкова различни цветове, че можеше да е единствено магически. Парчета месо се въртяха в казана. А миризмата, която се разливаше оттам… предпочитам въобще да не се спирам на нея. Музиката, под чийто ритъм танцуваха мъжете, се излъчваше отвсякъде и отникъде. От време на време някой от мъжете се отделяше от стадото, бръкваше с гола ръка във врящата супа и макар да пищеше от болка, си вадеше парче месо и моментално го захапваше алчно, без да спира да врещи и хлипа. Но преди да е погълнал и хапка, други се нахвърляха отгоре му и се бореха със зъби и нокти да докопат своя дял от мръвката.
Гледката ме потресе така дълбоко, че в първия момент не видях кой председателства тази лудница. А истината бе, че господарят тук си личеше от пръв поглед. Демон, проснат на повдигната платформа, застлана с дебели килими. От жълтите закривени нокти на краката до стърчащия от средата на челото му заострен рог демонът беше висок поне колкото две дължини на копие. Рогът му беше мръснобял и прошарен с червени нишки като тлъстината на току-що заклано прасе. Ръцете му бяха дълги като на маймуна и също като краката бяха с дълги животински нокти. Тялото му беше покрито с белезникави люспи, имаше и дълга опашка, която плющеше доволно по пода всеки път, когато някой от дребните мъже хукнеше да си попари ръката в клокочещия казан. Макар да беше висок на ръст, демонът нямаше излишни килограми. Целият беше едри кости, големи чворести стави и дълги жилести мускули, а гръдният му кош изпъкваше като ребра на недовършен кораб. Увенчаната му с рог глава беше плоска и с форма на лопата, с две червени дупки вместо нос и оребрена кост вместо устни. Тъкмо разглеждах удивена това странно създание, когато нова крамола привлече вниманието ми. В разгара на сбиването единият от участниците по погрешка отхапа парче от ръката на свой конкурент вместо от полусварената мръвка, но въпреки това сдъвка и глътна хапката без колебание. Демонът изврещя от задоволство. Беше същият звук, който чувахме да надвиква музиката по пътя насам. Зъбите му бяха заострени и дълги колкото човешки пръст, езикът му беше тънък, дълъг и сивкаво-розов.