— Казал си й, че ще й дадеш моите пари?
— Аз самият нямам никакви.
Беше решила да не повишава тон, но усещаше как гневът се надига в гърлото й.
— Ти й обеща моите пари, без дори да ме попиташ?
— Бях сигурен, че ти ще…
— Как би се почувствал ти, ако аз обещаех твоите пари на Еймъс Мерик?
— Той не се нуждае от тях.
— Въпросът не е там. И тъй като за теб правото на собственост не означава нищо, трябва да изтъкна, че това са си мои пари, спечелени с моя труд и то дори преди още ти да се появиш тук. Трябват ми, за да купувам храна за теб, Зийк и Том. Ако не си забелязал, всеки един от вас яде много повече, отколкото аз и майка ми взети заедно. Как мислиш, че ще реагират Зийк и Том, когато разберат, че няма кафе, захар, сол, брашно за бисквити, консервирани плодове, ябълки за пая, стафиди за…
— Моля те само за няколкостотин долара, с които да задържи кредиторите за известно време.
— Тогава я накарай да продаде част от дрехите си. Няма да има нужда от тях, ако остане тук.
— Ти не я харесваш, нали?
Усещаше, че започва да губи почва под краката си, но не можеше да спре.
— Няма нищо общо с това, дали я харесвам или не. Тя не е моя сестра. Аз не й дължа нищо.
— Но тя е моя сестра.
— Чудесно. Ти плати дълговете й. Що се отнася до парите от продажбата на мъжките животни, как дори можа да ти мине през ума? Какво ще стане с парите, които дължим на банката?
— Първо ще си платим дълговете. Но каквото остане от тях…
— Останалата част от парите принадлежи на нас, на теб и мен. И те ни трябват за развитието на ранчото. Чух ви да говорите със Зийк за закупуването на по-добри бикове, дори на още земя. Какво стана с всички тези планове, Бък? Ще рискуваш ли собственото си бъдеще, за да изплатиш дългове, които дори не са твои?
— Това е дълг на баща ми. Той е толкова мой, колкото и неин.
— Не, не е. Ако е дълг само на баща ти и ако тя няма никакво участие в него, значи нито един от вас не носи отговорност за него. Не разбирам много от закони, но поне съм научила дотолкова от Еймъс.
— Не е в това смисълът — каза Бък. — Въпросът е, че ти няма да й дадеш никакви пари. Нито сега, нито по-късно.
— Ако тя има някакви дългове, трябва да си ги изплати сама. Междувременно, ще съм щастлива да й подсигуря подслон, докато си стъпи на краката.
Хана знаеше, че му поставяше условия, но не виждаше друг начин. Ако позволеше на Мелиса да вземе парите им сега, нямаше да има причина да не се опита да го направи отново. На жена като нея парите никога няма да й стигат.
— Не мога да те разбера — каза Бък. — Знаеш колко важно е това за мен. Мелиса е единственото семейство, което имам.
Като така сляпо се придържаше към тази своя неосъществима мечта, той отблъскваше всички останали от себе си и се вкопчваше в Мелиса. Чак сега Хана осъзна колко дълбока и сериозна е раната, нанесена от родителите му, когато са го изоставили. Белезите бяха много по-болезнени и дълбоки от тези по гърба му. Искаше й се да обвие ръцете си около него, да го притисне в обятията си и да го увери, че тя и семейството на Джейк го обичат също толкова много, колкото би го обичал и един кръвен роднина.
Но той не би повярвал на това.
Бък гневно се изтръгна от прегръдките й. Като не приемаше Мелиса, той мислеше, че тя не приема и него. Трябваше да стигне до него по някакъв начин, да го накара да я разбере.
— Едно семейство не се гради само върху парите — каза тя. — То се крепи на любовта, доверието, лоялността, на годините, прекарани заедно.
— Но тя има нужда от помощ.
— Тогава я остави сама да си помогне. Може да си намери работа.
— Няма да й позволя да работи в салон за хазарт.
— Има и други места, други професии. Нека да си потърси нещо.
— Ще й трябват пари.
— Мога да отделя достатъчно, за да й дам да стигне до Остин.
— А останалата част?
— Ние трябва да се храним, нали? И докато тя живее при нас, същото се отнася и за нея.
Бък я погледна, като че ли го предаваше.
— Не мога да повярвам, че не си на моя страна. След всичко, което сме си казали…
— Не съм се обърнала срещу теб, Бък. Обичам те толкова, колкото и преди, но това няма нищо общо с нас.
— Изцяло е свързано с нас.
Той се обърна и излезе от стаята. Искаше й се да изтича след него, да му каже, че парите нямат значение, но не можеше. Искаше Бък да обича сестра си. Да има желание да й помогне. Но ако трябваше да се ожени за Бък, той трябваше да знае, че тя няма да е на второ място в сърцето му. Не можеше да жертва нея, нито съвместното им бъдеще или това на децата им, заради някого другиго. Било то и собствената му сестра.