Това беше решение, което Хана нямаше да подкрепи.
— Зийк и аз ще отсъстваме няколко дни — обяви Бък след закуската.
Зийк и Том вече бяха излезли от кухнята. Както обикновено, Мелиса все още не беше станала.
— Ще потърсим дивите коне, които видяхме преди около месец.
Това съобщение силно изненада Хана. Бък не беше споменал и дума за този си план. Това беше още един знак за отчуждението, което растеше помежду им след пристигането на Мелиса. Тя го погледна в очите, опитвайки се да разбере какво се крие в безизразното му изражение. Но той се беше затворил в себе си. Дори целувките му вече не бяха толкова пламенни.
Даже не беше направил опит отново да се любят. Тя нямаше да му позволи да го направят, но фактът, че не я пожела отново, я обезпокои. Не знаеше много за мъжете, но беше чувала, че трудно могат да задоволят сексуалните си желания. Дали беше възможно Бък все още да я обича и да не иска да правят любов?
— Кога взе това решение?
— Винаги съм имал намерение да го направя.
— Но сестра ти е тук.
— Точно заради това отивам.
Той щеше да изкара парите, които тя не му даде за Мелиса. С други думи, вината, че отива, беше нейна.
— Колко дълго ще отсъстваш?
— Поне около седмица. Том ще остане тук, за да се грижи за ранчото. Вероятно и майка ти би могла да дойде за малко.
— Ще се пазиш, нали?
— Конете не са чак толкова опасни, колкото кастрираните добичета.
Стояха, гледайки се един друг, очевидно напрегнати, а всичко недоизказано беше застанало между тях. Тя потърси някакъв знак върху лицето му, че любовта му към нея все още е там. Вместо това видя напрегнатото, празно изражение на човек, хванат между две любови и невъзможността да приеме едната, без да отхвърли другата.
Беше й трудно да понесе факта, че той се чувства толкова нещастен. Вероятно се разкъсваше вътрешно, но тя не се съмняваше в себе си. Обичаше го. И винаги щеше да е така. Каквото и да направеше той, нямаше да промени това. Беше толкова просто.
Тя прекоси стаята, за да стигне до него, с протегнати напред ръце:
— Не се бави прекалено много. Вече ми липсваш.
Несигурността бе направила целувките му по-страстни. Можеше да почувства каква жестока битка водеше сам със себе си по ожесточението, с което устните му се впиха в нейните, по това, че едва не я задуши в прегръдките си. Все още я обичаше, беше убедена в това, но не беше сигурна, че той ще успее да го разбере, преди да е станало прекалено късно.
Отвърна на целувката му със същата жар. Не можеше да изгони страха от съзнанието си, че всяка една целувка можеше да бъде последна. Не беше целувана чак толкова много пъти, за които да може да си спомня. Всяка една трябваше да бъде запомняща се, ако трябваше да й останат като спомен за цял живот.
Усещаше доказателството за физическото му желание да я изгаря, плътно прилепено към стомаха й. Дълбоко в нея започна да се надига същото изпепеляващо чувство. Независимо какво се беше случило, независимо от напрежението помежду им, тя го желаеше също толкова силно, колкото и той нея.
Можеше да почувства как зърната на гърдите й се втвърдяват и стават болезнено чувствителни от силния натиск към гръдния му кош. Езикът на Бък проникна дълбоко в устата й, събуждайки тлеещата дълбоко под повърхността потребност, останала от онази незабравима нощ от преди повече от седмица. Нямаше никакво желание да му отказва, да изисква от него да вземе своето решение, преди да предявява претенции към нея. Тя беше негова и той можеше да я има още в тази минута.
— О, Господи, не мога да го понеса — измърмори той.
— Нито пък аз!
Това му беше достатъчно. За секунди се озоваха в стаята му. До този момент, Хана не беше осъзнала силата на натрупалото се помежду им напрежение през последните дни. Единствено Бък беше в състояние да го успокои, за да престане да се чувства, като че ли всеки момент ще експлодира. Почти веднага се освободиха от дрехите си и се озоваха в прегръдките си.
Бък я целуваше и галеше с език, докато най-накрая тя имаше усещането, че ще се разтопи от удоволствие. Тя изненадано простена, когато той се настани между бедрата й. Не знаеше, че може да се направи и по този начин. Насладата й се увеличаваше от това, че всичко беше толкова ново, толкова неочаквано. Беше убедена, че това е грях, беше убедена, че ще изтърпи някакво ужасно наказание за невероятното удоволствие, което изпепеляваше тялото й. Тя се предаде — цялата й съпротива изчезна. За такова изживяване всяко едно наказание си заслужаваше. Минути по-късно тя потрепери от силата на собственото си освобождаване.
Преди още напрежението да се беше уталожило, тя почувства как Бък прониква в нея, изпълвайки я с желанието си. След секунди отново се извиваше от удоволствие, а той заглушаваше стоновете й с целувки. Не можеше да повярва, че един мъж е в състояние да я дари с такова удоволствие. И въпреки всичко, с всяка една минута, с всяко едно движение на Бък, нейната чувственост нарастваше до степен, че й се прииска да изкрещи.