— Какво правиш? — настоя да разбере тя.
— Някой е идвал тук с кабриолет — отговори й Бък, показвайки на Мелиса следите от колелата. — Поне три пъти. Ако не беше тази бележка, щях да си помисля, че е била майка й. Сигурна ли си, че ми казваш истината?
Мелиса изглеждаше вбесена:
— Защо да те лъжа за нещо такова?
— Защото не харесваш Хана.
— Не, не я харесвам — отговори рязко Мелиса. — Опитах се. Не лъжа. Ако отидеш да я потърсиш при майка й, ще разбереш, че е така.
Нещо в гласа на Мелиса го подразни. Тя знаеше повече, отколкото казваше.
— Откъде знаеш, че тя не е там?
— Защото в бележката пишеше, че отива в Утопия — Мелиса почти крещеше вече.
Бък спря. Може би Еймъс беше съчинил някаква история, с която да накара Хана да отиде до Утопия с него. Много вероятно, че нещо се е случило с майка й и че е при доктор Янт. И след това някак си е оставил бележката, която Мелиса беше намерила. Не звучеше много правдоподобно, но Бък не можеше да измисли нищо друго.
— Отивам до Утопия — обяви той.
— Защо?
— Не знам защо Хана е отишла там, но знам, че не е отишла, за да се омъжи за Еймъс. Отивам да я доведа обратно.
— Бък, знам, че ти е трудно да…
— Не е трудно, невъзможно е. Не ме търси тази вечер. Ще пребия Еймъс, така че най-вероятно ще ме затворят.
— Не би могъл да го направиш. Какво ще се стане с мен? Какво ще стане с парите, които ми обеща?
— Том ще се върне скоро. Предай му, че съм казал да те заведе при майката на Хана. Тя ще се погрижи за теб, докато се върна.
— Няма да отида там! — извика Мелиса. — Тя също ме мрази.
— Тогава се моли вечерята ти да не е загоряла.
Бък се отправи към хамбара, като не обръщаше внимание на това, което крещеше Мелиса след него. Преди да беше изминал и половината път, чу тропота на препускащи конски копита. Зийк. При вида на стария си приятел, сърцето му се изпълни с радост. Но щом той отново се връщаше тук, значи нещо лошо се беше случило. Бък спря и зачака.
— Какво търси Хана в ранчото на Джилет? — извика Зийк, преди още конят му да е спрял.
Неясните страхове и надигащото се безпокойство превърнаха сърцето му във вледенена от ужас топка.
— За какво говориш? — попита Бък.
— Видях един от работниците на Джилет да излиза от ранчото — каза Зийк. — Питаше за Том. Каза, че Джилет щял да се жени и той отивал до града да доведе свещеника. Помислих си, че вероятно става дума за сестра ти, която се е завъртяла около единствения богаташ в околността. Работникът обясни, че не бил виждал булката, затова отидох с него да видя дали няма да мога да я зърна. — Той свирепо изгледа Мелиса. — Помислих си, че ако сестра ти се омъжи за Джилет, бих могъл да се върна на работа в ранчото. Но видях Хана на един от прозорците на горния етаж. Разбрах, че нещо не е наред, затова дойдох да извикам и теб.
— Как разбра, че съм се прибрал?
Зийк се усмихна. Това се случваше толкова рядко, че Бък се изненада. Зийк щеше да е много привлекателен, ако спреше да гледа така, като че ли искаше да убие някого всеки миг.
— Последвах те, когато тръгна да търсиш онези коне — обясни Зийк. — Наблюдавах те, докато се скапваше от работа, за да построиш ограждението. Знаех, че ще ти отнеме поне месец, за да намериш сам достатъчно коне, затова открих някакви и ги подгоних към теб.
— Ах ти, подъл кучи син!
Усмивката на Зийк изчезна:
— Казах ти, че няма да те изоставя, докато имаш нужда от мен. Сега престани да стоиш там с отворена уста, а се мятай на коня си.
Бък се обърна към сестра си:
— Какво прави Хана при Джилет?
— Нямам представа — тя срещна погледа му, без да трепне, но той знаеше, че тя лъже.
— Много добре знаеш.
Зийк слезе от коня си и се запъти към Мелиса:
— Кажи му, преди да съм ти прерязал гърлото.
Тя отстъпи крачка назад, изплашена от омразата, струяща от очите му.
— В бележката не пишеше, че иска да се омъжи за Еймъс. А за Джилет. Не ти казах, защото мислех, че това много ще те нарани.
— Лъже! — отсече Зийк. — Ти никога не си се съобразявала с чувствата на никого другиго, освен собствените си.
Мелиса внимаваше да държи Бък между себе си и Зийк.
— Джилет е влюбен в Хана от момента, в който е пристигнал тук — каза тя. — Той я ухажваше през цялото време, докато те нямаше. Накрая тя се предаде и го прие.
— Това е лъжа! — извика Бък. — Хана никога не би се омъжила за Джилет.
В погледа на Мелиса проблесна гняв:
— Ти вярваш на нея, а не на мен?
— Всеки би й повярвал — каза Зийк. — Ти не си нищо друго, освен една лъжлива бяла уличница.
Мелиса се втурна покрай Бък и зашлеви Зийк. Той я бутна на земята.
— Ще позволиш това да му се размине ли? — настоя тя към Бък, а от очите й струеше омраза.