— Тя не би го направила.
Когато стигна подножието на стълбата, Хана се огледа.
— Недей и да си мислиш да се втурваш към вратата или да се хвърляш през прозореца — каза Джилет. — Вратите са заключени, а капаците на прозорците са затворени. Веднага щом се съгласиш да се омъжиш за мен, ще можеш да ходиш, където си поискаш.
— Никога няма да се съглася.
— Тогава предлагам да влезем в трапезарията. Може би ще се почувстваш по-сговорчива, след като се навечеряш.
Хана не би могла да сложи и хапка в устата си. Колкото и да не харесваше сестрата на Бък, сега й се искаше Мелиса да бе останала. Щеше да се чувства в безопасност, ако имаше още някой с нея. Но Мелиса се беше върнала в ранчото. Хана не знаеше какво щеше да разкаже на Бък, но предполагаше, че и без това щеше да е прекалено късно. Никой мъж не искаше да има нещо общо с една обезчестена жена.
Надеждата й, че Том ще дойде да я търси, беше изтляла още преди часове. Единственото, което трябваше да направи Мелиса, беше да му се усмихне и бедното момче щеше да повярва на всичко, което му се кажеше.
— След теб — каза Джилет, когато стигнаха до трапезарията.
Хана все още продължаваше да се възхищава на дома му. Трапезарията беше осветена от два големи свещника, всеки с по три свещи. Масата беше подредена със сребърни прибори, ленени салфетки и порцеланови чинии. Дори госпожа Мерик не би могла да нареди масата по по-изискан начин.
Хана позволи на Джилет да придържа стола й, докато седне.
— Винаги ли се храниш на такава маса?
— Свещите са в твоя чест.
Веднага след като и той седна, готвачът сервира храната, като не смееше да погледне Хана в очите.
— Това вино ли е? — попита Хана, когато видя червената течност в чашата си.
— Да.
Хората в Утопия пиеха вино само при специални случаи. За неопитното й небце то имаше невероятен вкус. Супата беше топла и вкусна. Услади й се още повече, защото не се беше наложило тя да я приготвя.
През повечето време се хранеха в мълчание. Тя опита от всичко по малко, но не яде много. Джилет се хранеше със страхотен апетит. Пи така, като че ли изпитваше ненаситна жажда. Към края на вечерята, Хана можеше да познае по порозовелите му страни, че беше пил повече от необходимото. Не знаеше дали това щеше да й помогне, или не, но се надяваше да е в нейна полза.
— Ти не си обикновен собственик на ранчо — каза тя, след като си взе два пъти от шоколадовата торта, която бяха сервирали за десерт, и реши, че й беше достатъчно. — Как можеш да си позволиш да живееш по този начин? Затова ли крадеш добитък?
Джилет весело се засмя, но това не беше смях, който можеше да накара Хана да се почувства по-добре. Винаги беше имала усещането, че той може да бъде и опасен. Сега вече беше убедена в това.
— Семейството ми е доста богато — отговори Джилет. — По-богато, отколкото е добре за тях. Кара ги да се чувстват много по-важни, отколкото са в действителност.
Последните му думи бяха изпълнени с горчивина.
— Те не се интересуват от това, което правя. Казаха, че ако отида достатъчно далече, те ще ми изпращат толкова пари, колкото са ми необходими.
— Защо не отиде в Ню Орлиънс или в някое друго подобно място?
— Там е пълно с хора, дори по-лоши и от семейството ми. Тук ми харесва. Толкова много скучни хора без капка въображение. Те не биха повярвали, че крада кравите им. Правя го само за да докажа, че го мога.
— И мен ли отвлече само за да докажеш, че можеш да го направиш?
— Желая те! Още от минутата, в която те видях.
— Защо? Ти си красив и богат. Можеш да имаш буквално всяка жена, която си пожелаеш.
— Искам теб.
— Аз съм скучна и безинтересна. Аз искам да съм съпруга на човек, който се грижи за ранчото си. Искам да отглеждам пилета и прасета, да доя кравите си, сама да правя маслото си. А и не съм много красива.
— А аз смятам, че си най-красивата жена, която познавам.
Хана реши, че всеки човек, който мисли, че тя е красива, след като е видял Мелиса, има сериозен проблем.
— Наистина ли ще ме държиш затворена тук?
— Да.
— Никога няма да се съглася да се омъжа за теб.
— Ще се съгласиш, след като прекараме нощта заедно.
— Няма да стане.
Джилет не изглеждаше изненадан или притеснен.
— Репутацията ти ще бъде опетнена. Твоят каубой няма да иска да се ожени за теб. Нито пък банкерското пале.
— Знам и въпреки това, няма да се омъжа за теб.
Искаше й се да вярва, че Бък все още щеше да я обича, да иска да се ожени за нея, но знаеше, че няма да е така. Мъжете имаха различни критерии за поведението на жените и тяхното собствено. Мъж, който бе имал много жени, беше опитен. Жена, която дори само веднъж се подхлъзнеше… тя не можеше дори да си помисли тази дума.