— Ще бъдеш опетнена, ако не се омъжиш за мен. Ще трябва да напуснеш това място.
— Няма да го напусна, ще остана там, където съм.
— Никоя от жените в Утопия няма да говори с теб.
— И въпреки това, ще остана. Не виждам защо една жена трябва да се срамува, когато мъжът я е насилил.
— Не можеш да промениш начина, по който мислят хората.
— Ще е само загуба на време, ако се опитам да избягам от тук. Клюките ще ме настигнат, където и да отида.
Джилет й се усмихна, но това не беше онази спокойна, самоуверена усмивка, която тя видя, когато беше дошъл да я вземе за вечеря.
— Няма смисъл да се тревожиш за нито едно от тези неща. Омъжи се за мен и ще можеш да имаш всичко, което поискаш. Дори бих се преместил в Ню Орлиънс, ако пожелаеш.
— Не.
Погледът му стана по-суров.
— Тогава не ми оставяш никакъв избор.
— Можеш да заблудиш съвестта си с тази лъжа, ако изобщо имаш съвест — каза Хана. — Имаш много други възможности. Ти просто избра да не използваш нито една от тях.
Той седеше, наблюдавайки я, изучавайки я. Като че ли се опитваше да разбере точно какво представлява.
— Изглеждаш изключително спокойна. Не вярваш ли, че ще направя това, което ти казах?
— Сигурна съм, че можеш да го направиш. Но се надявам да не го сториш. Що се отнася за това, че съм спокойна, би ли променил намерението си ако пищях, плачех и те молех за милост?
— Не.
— Тогава щях да се унижа без причина.
— Не те разбирам. Казвам ти, че ще правя любов с теб, че ще…
— Любовта няма нищо общо с това, което възнамеряваш да направиш. Това е изнасилване.
— Това е много ужасна дума.
— Ужасно е това, което възнамеряваш да направиш.
— Но ти ще го изтърпиш?
— Двадесет години майка ми беше женена за човек, когото мразеше и презираше. Мога да преживея една нощ.
— Ти мразиш и презираш ли ме?
— Бих те намразила и презряла, ако направиш това, с което ме заплашваш.
Хана почти се усмихна при вида на смущението му. Очевидно тя не се държеше по начина, по който той бе очаквал. Бък нямаше да може да я спаси. Той можеше да отсъства със седмици. Зийк също не би могъл. Той си тръгна. Том също, защото не знаеше къде да я търси. Уолтър и майка й не биха я спасили, защото нямаха представа за това, което се случваше с нея. Беше съвсем сама. Но не беше безпомощна.
Джилет стана на крака:
— Време е да се качваме.
Хана продължи да го гледа право в очите.
— Казах, че е време да се качваме горе.
— Чух те.
— Тогава защо дори и не помръдна?
— Не би могъл да очакваш да тръгна доброволно към спалнята, където възнамеряваш да ме лишиш от добродетелността ми. — От изражението на лицето му можеше да каже, че той бе очаквал точно това. — Ако искаш да ме имаш там, трябва да ме заведеш насила.
— Но ти каза, че няма да викаш или плачеш?
— Но не казах, че няма да ти се противопоставя.
Джилет се усмихна:
— Аз съм доста по-силен от тебе.
— Вероятно.
— Накрая ще получа това, което искам.
— Възможно е.
— Не се ли страхуваш от мен. Няма ли да скочиш и да се опиташ да избягаш? Само ще си седиш там и ще повтаряш вероятно и възможно ли?
— Много вероятно.
Той бутна стола си и заобиколи масата. Протегна ръката си към нея:
— Аз наистина те желая. И ще се оженя за теб. Може дори да изтърпя достатъчно дълго семейството си и да те заведа до Филаделфия.
Хана почувства някакво съжаление към него. Той вероятно наистина я харесваше или просто се беше накарал да мисли, че е така. Можеше да се окаже дори, че е добър и свестен човек, ако се намереше някой, който да го обича. Но колкото и да й беше жал за него, нямаше намерение да жертва себе си, за да го спаси.
— Може и да ме желаеш, но не ме обичаш. Няма да подлагам под въпрос интелигентността ти, като започна да ти обяснявам какво е любов, но мога да те уверя, че няма нищо общо с това да се натрапваш на жена, която обича друг.
— Престани с тази глупава съпротива. Ела с мен. Обещавам ти, че ще те накарам да забравиш за своя каубой.
— А ти самият можеш ли да го забравиш? Не е ли присъствието ми тук повече, за да си отмъстиш на него, отколкото защото наистина ме обичаш?
Можеше веднага да каже, че е попаднала точно в целта.
— Може и така да е било, но вече отдавна го забравих.
— Жал ми е за теб.
— Защо?
— Защото няма как да отнемеш невинността ми. Вече я дадох на своя каубой.
За секунда Хана си зададе въпроса дали беше разумно от нейна страна да казва на Джилет, че вече е правила любов с Бък. Тя беше забелязала твърда непоколебимост в погледа му, но също така беше видяла и някаква топлина, която я караше да вярва, че той наистина държи на нея, поне доколкото той самият разбираше какво е да държиш на някого. Сега тази топлина беше изчезнала, заменена от нарастващ гняв. Беше й забавно, защото той реагираше така, като че ли му беше изневерила.