Изглеждаше крехка, невинна и прекрасна. Не носеше грим, нито пък червеше устните си. Кожата й беше мека. Представяше си каква би била при допир.
Бък се отърси от мислите си с тиха ругатня. Държеше се точно както когато беше роб на баща й. Но сега всичко беше различно. Не трябваше да забравя за какво беше дошъл тук.
Зийк се нахрани и бутна стола си назад.
— Ще се погрижа за конете. — Той стана и излезе от стаята.
— И ти ли ще отидеш при конете? — попита Хана, определено ядосана от грубото отношение на Зийк.
— Не, трябва да ти разкажа какво открих днес. А после трябва да обсъдим писменото споразумение.
Четвърта глава
Хана беше нервна. Цял следобед се беше притеснявала какви точно претенции ще има Бък. Начинът, по който се бе държал с майка й, я изненада толкова много, че почти бе забравила за тревогите си. Когато той тръгна към килера, тя се приготви да се втурне между него и майка си и да я предпази от неговата жестокост. Но той се държа толкова мило и внимателно, като истински джентълмен.
Хана не познаваше тази Изабел, но не можеше да не изпита уважение към всяка жена, която може да накара един мъж да слага масата, да й държи стола, докато сяда и да остане прав, докато дамите се настанят. Никой от мъжете не би си го и помислил или направил, дори и да му се налагаше. Щяха да са доволни, да бъдат оставени сами на масата, докато жените им сервираха, а те обсъждаха теми, твърде сложни според тях за женския ум.
Но Бък, който я гледаше сега, нямаше нищо общо с мъжа, който се държа толкова галантно с майка й. Беше същият мъж, който пристигна тази сутрин и поиска половината от ранчото й.
— И какво откри? — попита тя.
Страхуваше се от това, което щеше да й каже, но трябваше да знае.
— По-добре седни.
— Мога да те слушам, докато разчиствам. Не мога да оставя масата така.
А и щеше да й е по-лесно, ако не й се налагаше да го гледа в очите. Баща й беше този, който го беше пребивал, но сега цялата му омраза беше насочена към нея.
— Добре. Първо, господин Мерик беше прав за оборудването. В обора няма нищо. Нито седла, нито юзди, нито сбруи. Това, което имаш, е едно помещение за работниците и вътре два от най-ужасните дюшека, които съм виждал.
— Татко казваше, че няма смисъл да хаби пари за дюшеци за хора, които са свикнали да спят под открито небе.
— Няма нужда да ми казваш какво мислеше баща ти за хората, които работеха за него.
Тя потрепери, като се сети как се беше държал баща й с Бък, но и се ядоса, защото той не спираше да й го припомня непрекъснато.
— Продължавай! — тя продължи да разтребва масата, докато майка й почистваше чиниите от храната и ги слагаше в горещата вода.
— Оборът е в добро състояние, но нямаш фургон. Нямаш дори талига. Е, това едва ли е от значение, след като нямаш нито кон, нито пък хамут, та да я ползваш.
Защо ли работниците биха откраднали фургона, талигата или амунициите? Вероятно като един вид отмъщение за отношението на баща й към тях.
— Нямаш ездитни коне, но вероятно може да има някакви, които са пуснати на свобода. Зийк и аз видяхме няколко, докато яздехме насам, но не можахме да ги приближим достатъчно, за да видим клеймото.
— Имахме повече от дузина коне, — каза госпожа Гросек. — Чух съпругът ми да го казва на един от хората си.
И Хана и Бък изненадано вдигнаха глава към нея.
— Е, вече не са тук, — каза Бък. — Огражденията за конете и кочините се нуждаят от поправка, но оградите около градината и курника са в чудесно състояние.
— Мама и аз ги проверяваме всеки ден, — каза Хана.
Бък не реагира. Вероятно не й повярва. Или по-скоро не вярваше, че жени могат да поправят огради.
— Най-лошата новина е за кравите, — продължи Бък. — Съседът ти каза, че баща ти е имал около три хиляди глави. Така ли е наистина?
— Предполагам.
Срамуваше се да си признае, че баща й никога не бе й казвал. Той не смяташе, че това е нещо, което една жена трябва да знае.
— Евънс каза, че едва ли ще открия и половината, и е прав. Още по-лошо е, че не видях много крави или малките им. А би трябвало да има поне седемстотин крави. Аз не видях и седемдесет, които да са в състояние да родят малки.
Хана се опита да потуши страха, който я завладяваше. Дори и да успееше да изплати дълговете, нямаше да остане нищо. От какво щяха да живеят с майка й? Виждаше как шансът й да бъде свободна, й се изплъзва.