Усмивката на Бък беше всичко друго, но не и искрена.
— Рейсън беше убит от хората, които беше наел да откраднат стадото ни. Кражба, която имаше за цел да прикрие убийството ми.
Шокът парализира Хана. Дори и тихия хленч на майка й не можа да я извади от вцепенението й. Тя знаеше, че Рейсън е мъртъв. Беше дошло писмо от командира на форта в Санта Фе, че случаен ездач е открил тялото му и го е погребал.
Но не знаеше нищо за останалото. Дали наистина Рейсън беше последвал Бък в Ню Мексико, за да го убие? Не познаваше Пери Холстед. Не знаеше, че Рейсън го е пребил до смърт. Беше й трудно да приеме, че толкова много зло може да съществува около нея, без тя да подозира за това. Но тя помнеше как баща й се беше отнесъл с Бък. Щом той го беше направил, защо и останалите да не са способни на дори още по-зли дела?
— Мама и аз ще ви перем и ще ви готвим — каза тя, когато успя да върне гласа си. — Просто, като искаш да го впиша в споразумението, изглежда все едно ни наказваш.
Но Бък не я слушаше. Той беше вперил поглед в майка й. Хана беше толкова разстроена, че не забеляза майка си, която изглеждаше замаяна и беше бледа като платно. Бък стана и взе полуизмитата чиния от ръцете й.
— Съжалявам, че си изпуснах нервите, госпожо Гросек! — каза той. — Повече няма да се повтори.
Той я поведе от мивката към един от столовете до масата.
— Да ви донеса ли нещо?
— Може би едно кафе ще й дойде добре — каза Хана. — Винаги пие чаша кафе, след като приключим в кухнята.
Хана се надигна, но Бък я изпревари. Дори помнеше за двете бучки захар. Не спря да я обсипва с внимание, докато цвета не се върна по бузите й.
— Забрави за готвенето и прането — каза й той.
— Не! — отвърна Хана. — Така е редно. Ще запиша също, че ти си длъжен да се погрижиш за постройките и трябва да поправяш огражденията и оградите.
— Нали вие се грижите за оградите.
— Ами, с това готвене и пране няма да ни остане време.
Той кимна.
— Нещо друго?
— Не.
Тя спря да пише и се подписа.
— Трябват ни два екземпляра — обади се Бък.
— Защо?
— За да имаме и двамата по един.
— Страх те е, че ще унищожа това ли?
— Ако всеки от нас има копие и двамата ще бъдем спокойни. Щом не искаш ти, аз ще го препиша.
— Не, няма проблем.
Тя преписа документа още веднъж и го подписа. След това побутна и двата листа към него и му връчи писалката. Той ги плъзна към майка й.
— И вие трябва да се подпишете, госпожо Гросек.
Майката на Хана го погледна все едно я е накарал да улови с ласо младо теле.
— Мама никога не е подписвала нищо през живота си — каза Хана.
— Но за теб не беше проблем?
— Нямам намерение да завися от мъж за каквото и да било! — обяви Хана. — Възнамерявам да управлявам това ранчо сама.
Нямаше намерение да разкрива картите си толкова скоро, но пък от друга страна защо Бък да не знае какво е намислила. Той й беше казал, че иска ранчото й. Тя пък му казваше, че няма намерение да му го даде.
Изражението на Бък беше неразгадаемо.
— Защо толкова много ненавиждаш идеята да се омъжиш? Това би решило всичките ти проблеми.
— Знаеш как се държеше баща ми с майка ми и с мен. Смяташ ли, че бих се омъжила след всичко това?
— Не всички мъже са като баща ти.
— Тези, които познавам, са.
— Зийк и аз не сме такива. И Джейк не е. Нито пък някой от останалите сираци.
— Мислех, че е осиновил всички ви.
— Така е.
— Тогава той ти е баща, а те са ти братя. Защо не ги наричаш така?
Усети, че е пристъпила в забранена територия, въпреки че той изглеждаше по-скоро притеснен, отколкото ядосан.
— Нямам братя. Имам само една сестра, която не мога да открия.
Хана се подразни, че той не приема тези хора като свое семейство. Тя би дала всичко да има семейство, дори и ако това значеше да я осиновят.
— Подпиши споразумението, мамо. Господин Хобсън сигурно ще иска да обсъди нещата отново с брат си Зийк, преди да си легне.
Гневът на Бък пламна отново, но Хана го изгледа смело, преди да се обърне към майка си.
Неподписаното споразумение все още лежеше пред госпожа Гросек.
— Първо вие трябва да го подпишете — каза Бък и свали поглед от Хана. — Съпругът ви не е оставил никакво завещание. Нищо няма да е законно, ако и двете не се подпишете.
Майка й още изглеждаше така все едно не вярваше, че й е разрешено да се подпише, но Бък определено бе в състояние да я накара да направи неща, които никой друг не би могъл. Имаше нещо в него, което я караше да повярва в неговата искреност. Хана би желала част от тази искреност да бъде и за нея. Беше толкова уморена от целия този гняв.