— Пак ти повтарям, че не трябваше да идваме тук! — каза Зийк. — Ако той краде кравите ни, няма да постигнеш нищо, освен, че вече ще е нащрек и ще внимава за нас.
— Това, че видяхме няколко от нашите крави на път за насам, не означава, че той ги краде — отвърна Бък.
— Тук забелязахме четири-пет пъти повече откъдето и да е другаде — настоя Зийк. — Очевидно е, че ги краде.
— Не можем да бъдем сигурни. Добитъкът непрекъснато скита из околността. Още по-лошо е през зимата. Това е най-близкото ранчо. Нормално е да са стигнали най-напред дотук.
— Според мен, да си взимаме кравите, пък после ще се обясняваме.
— Джейк казва, че е най-добре да се действа прямо и право в целта, вместо да се увърта. Това спестява много неприятности.
— Защо непрекъснато цитираш Джейк?
— А кого да ти цитирам? Баща си или може би стария Гросек?
— Това не е много мъдър съвет. Най-много да те застрелят.
— Ще видим.
— Аз няма да се показвам — продължи Зийк. — Никой няма да ти се довери, ако се появиш заедно с чернокож.
Бък се опита да разубеди Зийк, но както обикновено без успех.
Самият той не вярваше, че добитъкът се е озовал тук случайно, защото видяха само крави с малките им. Ако беше случайно, щяха да видят също и едногодишни бичета както и две до четири годишни говеда по пътя.
Бък веднага разбра, че мъжът, когото беше видял да напуска ранчото на Хана първия ден, когато пристигна, е бил готвачът.
— Аз съм Бък Хобсън. Господарят ти тук ли е?
— Ей там, при огражденията — каза готвачът и изчезна в къщата.
Лиймън Джилет наблюдаваше как един от каубоите му обяздваше кон. Външният му вид леко изненада Бък. Беше слаб, спретнат и имаше бебешко лице. Носеше бяла риза и вратовръзка под обикновената си черна жилетка. Тежкият златен ланец и двата пръстена му придаваха вид на конте. Във всеки случай, нищо в него не издаваше, че той би могъл да е крадец на добитък.
Освен очите. Погледът му беше твърд като стомана.
Предварително решил да се държи дружелюбно, Бък слезе от коня.
— Здравейте! — поздрави той. — Аз съм Бък Хобсън. Работя в ранчо „Тъмблинг Ти“.
— Тогава определено сте объркали пътя.
Бък не беше очаквал топъл прием, но това, определено, беше доста грубо отношение.
— Реших да намина да ви се представя — продължи той, опитвайки се да запази приятелския тон.
— И?
Този човек беше повече от груб. Беше направо враждебно настроен.
— Смятам, че е хубаво човек да познава съседите си.
Джилет само за миг отклони поглед от коня и ездача в ограждението. Конят вече бе приел юздата. Сега идваше ред на седлото.
— Според мен е чиста загуба на време.
Определено опитът да се държи дружелюбно също беше загуба на време.
— Открих няколко от нашите крави във вашите земи — каза Бък.
Джилет рязко извърна поглед към Бък. Явно думите бяха привлекли вниманието му.
— Какво казахте?
Очите му напомняха на Бък на гърмяща змия, готова да нападне всеки момент.
— Тази зима никой не се е грижил за добитъка в „Тъмблинг Ти“. Предполагам, че животните са се пръснали из целия окръг.
— Тук няма ваши животни.
— Но аз ги видях.
Сега вече Джилет изглеждаше, очевидно, ядосан.
— Възнамерявам да помоля останалите собственици на ранчо да направим събирането и преброяването заедно — каза Бък. — Надявам се да се присъедините и вие.
— И защо да го правя? Моят добитък не се е разпръснал.
— Може би, но колкото повече работници, толкова по-бързо и лесно ще приключим с това.
— Никой не се занимава с животните в Рафтър Ди, освен собствените ми каубои.
— Нямам нищо против това — отвърна Бък, самият той вече леко ядосан. — Просто ще отделим нашите животни, които са влезли в земите ви.
— Казвам ви, тук няма такива.
— Аз пък казвам, че има.
Бък не разбираше защо този мъж непрекъснато отричаше, след като това много лесно можеше да се установи.
— Ще говоря с хората си, като се върнат — каза Джилет. — Те може и да знаят за какво говорите.
— Да може. — Бък имаше чувството, че се движи по много тънък лед. Едно погрешно движение и…
— Ще започнем да дамгосваме едва следващия месец — продължи Джилет, наблюдавайки много внимателно Бък. — Искам да изчакам, докато всички крави се отелят.
— Ще ни уведомите ли, когато започнете?
Джилет все още се взираше преценяващо в него.
— Да, ще пратя един от хората си да ви каже.
— Може да изпратите готвача си. Той и без туй идва да купува яйца и масло от нас.