— Да, добра идея — неочаквано Лиймън Джилет се усмихна широко. — Тези жени Гросек се оказаха голяма работа. От известно време се опитвам да придумам по-младата да се омъжи за мен. Дори й предложих да купя ранчото им.
Гневът, който го завладя, свари Бък неподготвен. Въпреки контешкия си вид, Джилет беше крадец и най-вероятно изпечен мошеник. Бък веднага реши да охлади интереса му към Хана.
— Малко сте закъснял. Вчера госпожа Гросек ми продаде своята половина от ранчото.
Усмивката на Джилет замръзна на лицето му.
— Мислех, че сте само работник там.
— Разбрали сте погрешно. Бъркате и за Хана. Ще съм ви задължен, ако внимавате повече какво говорите. Не ми харесва хората да остават с погрешно впечатление.
Погледът на Джилет стана по-смразяващ от всякога.
— А ако не ме интересува с какво впечатление остават хората?
— Ще трябва да се погрижа да ви заинтересува.
Джилет впи поглед в очите на Бък. Решително, преценяващо.
— Май си лапнал голяма лъжица за твоята уста?
Бък се усмихна широко.
— А, не бих казал, даже си мисля, че не е достатъчна. — Той яхна коня си. — Ще очаквам вест от вас след около месец.
Лиймън Джилет не отговори. Просто стоеше там, наблюдавайки го с пронизващ втренчен поглед.
— Мислиш ли, че ще ни каже, като започне събирането на говедата? — попита Зийк, когато Бък му разказа какво е станало.
— Не, но той знае, че ще науча, веднага щом започне.
Известно време яздеха мълчаливо.
— Знаеш, че ще те нападне, ако само прекрачиш границите на имота му — обади се накрая Зийк.
— Знам.
— И какво ще направиш?
— Няма да спра. Ще продължа.
Зийк се ухили.
— Сега вече звучиш като Джейк. Просиш си да те застрелят.
— Никой не е застрелял Джейк.
— Този кучи син е такъв късметлия. Но ти и аз никога не сме имали късмет.
— Напротив, късмета ни се усмихна, когато Изабел ме откри и Джейк те скри от Рупърт Рейсън.
Това, че Зийк не отговори, изобщо не изненада Бък. Той мразеше да му напомнят, че е задължен някому за каквото и да било.
Продължиха да яздят. Бък разказваше за плановете си за ранчото, а Зийк му казваше колко нереални са. От време на време Бък хвърляше поглед през рамо. Нямаше да се учуди, ако Джилет бе изпратил някого подире му, за да е сигурен, че ще напусне ранчото му, но никой не ги следваше.
— Това пушек ли е? — попита Зийк, сочейки към тънката сивкава струя, която се извиваше в далечината над дърветата.
— Така изглежда. За какво ли му е на някого да пали огън по това време на деня?
— Да не мислиш, че някой се е заел да дамгосва откраднатия добитък?
— Ще ида да проверя.
— Ще те прикривам.
Обаче докато Бък стигне до мястото, където Зийк бе видял пушека, тънката струя беше изчезнала.
— И аз не го виждам вече — каза Зийк, когато настигна Бък. — Но съм сигурен, че беше пушек.
Бък обърна лице към подухващия леко следобеден ветрец.
— Подушвам го. Идва иззад онези дървета ей там.
Скоро откриха останките от загасналия вече огън.
— Тези въглени още парят — отбеляза Бък, подритвайки пясъка, с който бе загасен огънят.
— Сигурно са ни видели и веднага са офейкали — добави Зийк. — Хайде, да се опитаме да разберем къде са се скрили.
Те тръгнаха по следите от конски копита оставени в меката пръст. Когато дирята изчезна, Зийк започна да се оглежда за прекършени клонки и отъпкана трева. Съвсем скоро се натъкнаха на едно едногодишно добиче.
— Хвани го с ласото.
— Никога не съм виждал такова клеймо! — каза Зийк, когато успяха да уловят животното.
Бък се взираше замислено в звездата с шест върха.
— Нито пък аз. Но толкова добре скрива клеймото на „Тъмблинг Ти“. Много добре е измислено.
— Хайде да се върнем и да хванем копелето — извика Зийк и скочи на крака.
— Не! Това, че открихме добичето в ранчо Рафтър Ди, не ни дава достатъчно основание да обвиним Лиймън Джилет. Крадците може да нападат и неговото ранчо.
— Хич не ми се вярва.
— И на мен също, но в момента няма как да го докажем.
Бък махна ласото и остави добичето да се изправи. То изрева в знак на протест и се отправи към ниските хълмове в далечината.
— Май тръгна към каньона, където е прекарало зимата — измърмори Бък.
Изведнъж и на двамата им дойде една и съща мисъл. Ако в каньона имаше едногодишни бичета от „Тъмблинг Ти“, то значи имаше и крави. Проследиха животното само за да открият, че останалите животни вече бяха дамгосани с новото клеймо.
— Трябва да ги върнем обратно в ранчото — предложи Зийк.
— Това ще е кражба — отговори Бък. — Трябва ми време да помисля.
— Нямаме време, така че мисли по-бързо.