— Какво имаш предвид? — попита Хана.
Сара се усмихна леко и Хана бе разтърсена от топлината на тази усмивка. Не си спомняше вече откога не я бе виждала да се усмихва.
— Не съм прекарала в тази къща целия си живот. Също като теб и аз се омъжих по-късно.
— Аз нямам намерение да се омъжвам.
— И аз бях красива и имах много ухажори. Преди да се преместим тук, живеехме в града. Общувах с другите дами и обсъждахме техните съпрузи и многото им изисквания. Установих, че почти всички мъже са еднакви.
— Като си имала толкова много ухажори, защо си се омъжила за татко?
Майка й никога досега не бе говорила за живота си. Хана не знаеше нищо за него.
— Натаниъл Гросек предложи пари на баща ми. Виж, по-добре да измислим какво да сготвим за вечеря. Сигурна съм, че мъжете ще са гладни като вълци, когато се приберат.
Хана беше толкова изумена от това, което чу, че изобщо не се разтревожи за вечерята и евентуалните предпочитания на Зийк и Бък. За нея никога не е било тайна, че майка й не обичаше баща й, но се шокира от факта, че е била купена и продадена като робиня. Нищо чудно, че баща й се отнасяше с нея като със собственост. За него тя винаги е била точно това.
Смразяващ страх скова Хана. Ако все още беше жив, дали баща й щеше да я продаде за съпруга на Лиймън Джилет или Еймъс Мерик? Вътрешно знаеше, че би го направил.
Хана беше потънала в мислите си, когато майка й шумно изпъшка. Вдигна глава и видя, че тя е вперила поглед в хамбара, който се виждаше от кухненския прозорец.
— Какво има? — попита тя.
— Нещо се е случило с Бък — отвърна й Сара, бършейки ръце, след което грабна един чайник от печката и хукна към вратата. — Ранен е.
Шеста глава
Хана изтича навън и се втурна към хамбара, а мислите и чувствата й бяха в пълен безпорядък. Не можеше да си обясни защо бе толкова разстроена от факта, че човек, когото бе срещнала преди по-малко от ден, е ранен. Инстинктивно усещаше обаче, че ако нещо се случеше с Бък, вече нищо нямаше да бъде същото.
Когато наближи, видя тъмно петно кръв, просмукало се върху ризата му.
— Какво се е случило? — извика тя.
— Някакъв мръсник от ранчо „Рафтър Ди“ го простреля — обясни Зийк.
Хана се опита да задържи Бък на седлото, докато Зийк слезе от коня си. Беше толкова топъл, отпуснат, пълен с живот. Не искаше да повярва, че може да умре.
— Какво правехте там?
— На Бък му хрумна шантавата идея, че трябва да каже на Джилет, че част от животните ти са навлезли в неговите земи, преди да тръгне сам да ги търси.
Майка й също й помогна да задържат Бък, докато Зийк успее да го хване.
— Но защо някой ще стреля по него?
Тя искаше да помогне на Зийк да пренесат Бък, но видя, че той ще се справи по-лесно без помощта й. Вместо това изтича пред него и отвори вратата. Майка й вече бе влязла в къщата.
— Открихме няколко от кравите ви в един каньон — продължи да обяснява Зийк, запъхтян под тежестта на Бък.
— Защо са били там?
Зийк поспря за миг и й хвърли унищожителен поглед.
— Някой ги е скрил там, естествено. Хората от Рафтър Ди крадат животните ти.
Хана можеше и да не иска да се омъжва за Лиймън Джилет, но той изглеждаше толкова почтен и красив, за да бъде крадец.
Тя се затича към стаята на Бък. Майка й вече беше приготвила леглото му. На масата имаше кърпи и леген с вода.
— Сложи го да легне по корем! — каза Хана. — Ще трябва да срежем ризата му.
— Не! Разкопчай я.
Гласът на Бък беше много слаб и немощен, но това не му попречи да спори с нея и Хана се обнадежди, че все пак не е сериозно ранен.
— Бък е най-стиснатият човек, когото познавам — намеси се Зийк. — Според него е кощунство да съсипеш една хубава риза, когато всичко, от което се нуждае, е лека поправка.
— И едно добро изпиране — каза Хана, учудена, че Бък може да мисли как да спести пари в ситуация като тази.
Зийк го обърна и Хана започна да разкопчава ризата му. Бък направи немощен опит да отблъсне ръцете й.
— Зийк! — прошепна той.
— А, не! Грижата за ранените е женска работа — възпротиви се Зийк. — Аз отивам да хвана копелето, което те простреля.
— Недей. Твърде много са — промълви Бък. — Ще те убият.
— Изобщо няма да ме видят. Не възнамерявам да им се представя първо.
Той се обърна към Хана.
— А ти гледай да се погрижиш добре за него. Не искам нищо да му се случи.
Това си беше предупреждение, дори заплаха.
— Трябва му лекар — каза в отговор Хана. — А най-близкия живее в Утопия.
Зийк не се поколеба.