Тя ахна от изумление, когато видя гърба му.
Множество белези прорязваха гърба му от врата до кръста, имаше дори по рамената и горната част на ръцете. Времето и грижите бяха излекували плътта, но за Хана беше безпределно ясно, че Бък е бил пребиван системно и жестоко.
И това му беше причинено от собствения й баща.
Тя вдигна поглед, само за да улови собствения си ужас, отразен в очите на майка й. Не знаеше какво би могла да направи, за да предотврати побоите, но изпита огромна вина, защото дори не е подозирала за тях. Баща й никога не бе удрял майка й или нея толкова силно, че да им останат белези. Синините им изчезваха без следа. Мислеше си, че и с Бък е било същото. А той е понасял всичко, без да каже и дума, и дори бе попречил на баща й да я набие през онзи горещ августовски следобед.
А тя го бе възнаградила с пренебрежение.
Нямаше значение, че го беше направила, за да го предпази от още побои. Нямаше значение, че му беше благодарна, че се беше тревожила за него и дори се бе молила за него. Единственото, което имаше значение бе, че не беше направила нищо, за да спре това безумие.
Нищо чудно, че я мразеше и искаше да й отнеме ранчото.
Видът на тези белези върна горчилката от последните години. Хана си спомни страха, който бе виждала в очите на майка си, докато сновеше из къщата в опит да отгатне и задоволи желанията на съпруга си и в същото време се стараеше да остане незабелязана. Тя помнеше и собствения си страх, докато се мъчеше да защити майка си от изблиците му на ярост, които зачестяваха все повече и повече с нарастването на дълговете на ранчото.
Хана извърна очи от белезите на Бък и се насили да проговори.
— Можеш ли да се повдигнеш малко? Искам да махна ризата, без да мърдам ръката ти.
— Издърпай я! — каза й Бък.
— Ще те заболи.
— Просто го направи.
Преди куража съвсем да я е изоставил, Хана хвана ризата и я издърпа. Бък изстена, но ризата беше свалена. Майка й натопи една кърпа във водата и после й я подаде. Бавно и внимателно, Хана почисти кръвта около малката, зле изглеждаща дупка, където куршумът беше влязъл в рамото му.
Но дори докато почистваше кръвта от раната, на Хана й бе трудно да повярва, че Бък лежи в леглото с рана от куршум в рамото. Тя знаеше, че съществува насилие навсякъде, но мъжете в Утопия се опитваха жените им да не стават свидетели на това зло. Когато видя жестоките белези по гърба на Бък, Хана се почувства наивна и глупава.
Не по-малко я разстрои и смесицата от емоции, които изпита, докато докосваше Бък. Дълбоко в нея, погребани под чувството за страх, отвращение и вина, надигаха глава нови, непознати й до този миг вълнения. Неочаквани и трудни за назоваване, те караха тялото й да реагира по съвсем неочакван начин — нервите й бяха опънати до скъсване, краката й трепереха, а някакво несъмнено безпокойство се беше загнездило в стомаха й.
Хана никога не се бе чувствала така, но реши, че причината едва ли е шокът от вида на многото човешка кръв. Имаше нещо толкова изкусително в тези усещания и това ги правеше още по-объркващи.
Тя вдигна ризата му и я разгледа. Имаше още една дупка от куршума отпред.
— Куршумът е излязъл.
— Това е добре. Поне няма да ме човъркат, за да го извадят.
— Доктор Янт е много добър лекар.
Беше също и член на съвета, който управляваше Утопия. Хана се съмняваше, че някой би могъл да го убеди да дойде толкова далече заради човек, който не беше член на тяхната общност. Още повече някакъв си чернокож каубой.
— По-късно ще ти кажа какво мисля за него — каза Бък.
Хана реши да се погрижи с каквото може за него и да го остави да почива. Следвайки тихите инструкции на майка си, тя направи превръзка на рамото му, за да спре кръвта.
Внезапно си спомни, че бяха оставили вечерята върху печката.
— Гладен ли си?
— Умирам от глад! — отвърна Бък.
Но тя не знаеше каква храна беше подходяща за един ранен.
— Май е по-добре да изчакаме доктора първо.
— Щом ще ме държиш гладен, защо изобщо ме пита?
— Сигурно, защото и аз съм гладна, но ние също ще почакаме.
— Майка ти е гладна. Трябва да се нахрани.
Хана вдигна поглед, но майка й поклати глава.
— Мама също иска да изчака.
— Надявам се този доктор да се появи скоро! — измърмори Бък.
Лекарят дойде много по-бързо, отколкото Хана очакваше.
— Този проклет чернокож глупак ме държеше на мушка през целия път до тук — обяви той веднага, щом прекрачи прага на къщата.
— Щяхте ли да дойдете иначе? — попита Зийк.