— Не мога да чакам до тогава — каза Бък. — Трябва да открием онези крави!
— Аха, и да те убият, само защото няма да можеш да се закрепиш на седлото или да се защитиш при нужда.
— И какво предлагаш? Да се откажа и да се върна при Джейк ли?
— Не, просто стой тук и оздравявай!
— А ти какво ще правиш? Няма да ме заблудиш, че си решил да помагаш на госпожа Гросек в градината.
— Джилет не ме е виждал и не знае за мен — отвърна Зийк. — Тази вечер ще претърся земите му.
— Могат да те застрелят.
— Те няма да знаят, че съм там. Чернокожите трудно се забелязват в тъмното — каза Зийк.
— Като си толкова хитър, защо си се оставил да те хванат и да те продадат на Рупърт Рейсън?
— Те бяха индианци, а аз бях само на единадесет. Сега се справям много по-добре.
— Това не ми харесва.
— Когато тръгнем да си прибираме кравите, трябва да знаем точно къде са, за да можем да ги измъкнем по най-бързия начин.
— И очакваш аз да си лежа тук с дни, докато ти рискуваш живота си?
— Можеш да поговориш с останалите собственици в района. Джилет вероятно краде и от тях. Фактът, че се е опитал да те убие, докато си прибирал собствените си животни, може и да ги накара да се размърдат. Ще имаме нужда от помощ, когато се изправим срещу него. Но ако ще стоиш тук, стой далече от онова момиче.
— Какво момиче?
— Хана.
— Хана! — Бък не можеше да повярва, че Зийк каза това.
— Видях как я гледаш.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Разреши й да те нахрани.
— Сам си се нахраних. Не съм безпомощен.
— Тя остана при теб, докато се хранеше.
— Не ми се стори редно да я изгоня. Това все пак си е нейната къща.
Идеята, че е увлечен по Хана беше абсурдна. Тя наистина беше хубаво момиче и всеки мъж с удоволствие би си помечтал за нея от време на време. Но не трябваше да забравя, че тя е дъщеря на Натаниел Гросек.
— Човек не може да мисли трезво, когато не се чувства добре — продължи Зийк. — И тогава за жените е много по-лесно да постигнат своето, независимо от мъжкото нежелание. Джейк не искаше да се ожени за Изабел, преди тя да започне да се грижи за него, когато го раниха и тя го измъкна от лапите на смъртта.
Бък изръмжа раздразнено:
— Джейк вече беше влюбен в Изабел от седмици. Дори Уил и Пийт го знаеха. Трябва да си доволен, че най-накрая той все пак събра кураж да си го признае. Щяхме отдавна да сме мъртви, ако не го беше направил.
Дори и Зийк не можеше да отрече колко задължени бяха на Джейк и Изабел.
— Не се притеснявай. Не съм хлътнал по Хана.
Да, мислеше за нея от време навреме, но това не означаваше, че започва да се влюбва.
— Ти не си женен и непрекъснатото й присъствие може да те накара да забравиш миналото.
— Лягай си, Зийк. Толкова си уморен, че започваш да говориш глупости.
— Ти гледай да не започнеш да ги вършиш тези глупости.
— Не бих забравил за какво съм дошъл. И да не съм чул, че ще яздиш из ранчото на Джилет посред нощ. Не знам още какво ще правим, но все ще измисля нещо.
— Ти се заеми с твоите си дела, а аз ще се заема с моите! — каза Зийк и тресна вратата след себе си.
Бък се намръщи. Зийк би трябвало да знае, че той няма да допусне попадне в мрежите на Хана. Можеше да кърши добре оформените си бедра, колкото си иска. Можеше да носи рокли, толкова плътно прилепнали по тялото й, че устата му да се напълни със слюнка само при вида на гърдите й. Толкова прилепнали, че ръцете да го засърбят да ги обвие около талията й. Но това нямаше да доведе до нищо добро. Гадеше му се само от мисълта да я целуне.
И ако си мислеше, че като му каже, че е искала да я хареса, че е мислила за него, по-точно се е тревожила за него — ще промени мнението му за нея, то тя горчиво се лъжеше. Дори и самият факт, че не е бил отдавна с жена, да го караше да си мечтае за нея понякога, нямаше да го накара да си сложи главата в устата на точно този лъв.
Грешка. Лъвица. Нямаше нищо мъжествено що се отнасяше до Хана Гросек.
Хана приседна в долния край на леглото на майка си.
— Бък казва, че Лиймън Джилет краде добитъка ни. Простреляли са го, докато се е опитвал да върне няколко крави, които е намерил в неговите земи.
Майка й беше седнала в леглото си и разресваше косите си. При думите й тя остави четката.
— Откъде знаеш?
— Подслушвах пред вратата, докато разговаряха със Зийк. Зийк възнамерява да претърси ранчото през нощта.
— Срамувам се от теб, Хана Гросек. Никога не съм те учила да правиш така.
— Нямаше да постъпя така, ако този пълен идиот беше благоволил да ми каже какво става.
— Може би смята, че това не е женска работа.