— Мислиш, че съм вбесен? Ако това наричаш пристъп на ярост, знай, че те чака голяма изненада.
— С нищо не можеш да ме изненадаш. Ти си мъж.
— И проклет да съм, ако не се гордея с това. Аз поне не изпадам в истерия и не нападам хората без причина. Да не би да си в цикъл или нещо такова?
Госпожа Гросек почервеня. Хана грабна буца пръст и я хвърли по него. За жена имаше доста добър мерник — уцели го.
— Леле, леле! Вие двамата кога ще обявите годежа? Или съм пропуснал сватбата? Вече се карате като женени.
Стреснат от мъжкия глас, Бък се обърна и видя Уолтър Еванс, яхнал коня си, да се усмихва широко и на двама им.
Осма глава
— Открих няколко от вашите добичета и реших да ги докарам насам — Евънс посочи групата крави, които пасяха кротко покрай оградата на градината.
— Махни ги от там! — каза Хана. — Ако разберат какво има от другата страна на оградата, ще я съборят.
Тя се затича с вик през нивата, махайки с престилката си. Говедата, които, по принцип, си бяха диви животни с вродено недоверие към хората, само повдигнаха главите си, измучаха и с гръм изчезнаха в далечината.
— Тя дори на дивите животни изкарва акъла — измърмори Бък под носа си и се обърна към Евънс. — По-добре си тръгвай, преди да е намерила някаква работа и на теб в проклетата си градина. Мен не ме остави на мира, докато не станах да й докажа, че не съм безполезен слабак.
Евънс слезе от коня си.
— Изненадан съм, че си си вкъщи. Мислех, че ще обикаляш из ранчото да събираш добитъка.
Бък застана така, че Евънс да може да види рамото му.
— Открих няколко и се сдобих с това, докато се опитвах да ги върна тук.
Смехът незабавно изчезна от погледа на Евънс.
— Кой ти стори това?
— Не знам. Стреляха от засада.
— Къде се случи?
— В ранчо „Рафтър Ди“. Открих също и едно едногодишно говедо, току-що дамгосано с клеймо с формата на шестоъгълна звезда, която идеално скрива това на „Тъмблинг Ти“.
Сянка премина по лицето на Евънс.
— Ти подозираше, че ги крадат, нали? — попита Бък.
Другият само кимна.
— И какво смяташ да правиш?
— Да си ги върна.
— Как?
— Като отида на събирането и преброяването на добитъка в Рафтър Ди.
— Дали Джилет ще те пусне на своя територия?
— Едва ли, но смятам да убедя всички собственици в околността да отидем заедно. Ако те се съгласят, Джилет няма да може да се възпротиви.
Евънс изглеждаше замислен.
— Може и да се окаже трудно да ги убедиш.
— Не ако и на тях също им изчезва добитък. Защо да се случва само с ранчо „Тъмблинг Ти“? На теб липсват ли ти крави?
— Може би. Говорил ли си за това с Хана?
— Не.
— Защо?
— Защото тя буквално фучи и съска като котка всеки път, когато си отворя устата.
— Какво й става?
— Не знам. Цяла сутрин се държи като подгонена котка. Смятам, че не й харесва присъствието ми в къщата й. Мрази всички мъже, а аз изглежда съм начело в списъка й.
— Баща й беше жесток човек. Той…
— Знам какъв беше баща й. Работех за него.
Евънс присви очи.
— Затова ли си тук сега?
Въпреки че Бък каза много повече отколкото възнамеряваше, той не очакваше Евънс да е толкова проницателен.
— И за това.
— Само не си го изкарвай на госпожа Гросек и дъщеря й.
Бък се скова.
— Какво искаш да кажеш?
— Нали каза, че трябва да се грижим един за друг. Е, аз се грижа за госпожа Гросек.
— Мислиш, че искам да ги измамя ли?
— Не те познавам достатъчно, за да знам какво ще направиш.
— Погледни ги само — каза Хана на майка си. — Допрели глава до глава и обсъждат неща твърде сложни за женския ум.
Хана сграбчи един стрък грах, който връзваше и го дръпна толкова силно, че пречупи стъблото. Тя хвърли прекършеното растение на земята. Не разбираше защо е толкова разстроена. Та тя дори се разкрещя срещу Бък и го замери с буца пръст. Какво й ставаше? Още по-необяснимо бе защо той я остави да й се размине. Баща й би я пребил, а Бък дори и не я заплаши. Не беше за вярване, че може да го дразни така безнаказано.
Дори не изглеждаше да й е ядосан. Може би малко раздразнен, като че ли това не беше нейна работа, но не беше гневен, защото тя нямаше право да се държи така. Имаше разлика и това беше най-важното.
— Мога и сама да се справя — обади се майка й.
— Ще ти помогна.
— Ако продължаваш да чупиш растенията, предпочитам да не го правиш.
Хана погледна надолу и смаяно установи, че е счупила още едно стъбло.
— Може би е по-добре да се заема с вечерята.
— Най-добре ще е да се освободиш от гнева си. Каквото и да прави Бък, опитва се да ни помогне.