— На никого не се опитва да помогне, освен на себе си — каза Хана, внимавайки да не излее гнева си върху следващото стебло. — Ако ни помогне, то ще е по чиста случайност.
— И това ни устройва.
— Не и ако го застрелят. Решил е да участва в събирането на добитъка в Рафтър Ди. Щом вчера го простреляха само защото беше на тяхна територия, можеш да си представиш какво ще направят тогава.
Лицето на майка й отразяваше страха и чувството на безпомощност, което беше завладяло и Хана.
— Няма ли друг начин? — попита Сара.
— Сигурна съм, че има, но дори няма да ме изслушат, ако аз го предложа. Ще кажат, че нищо няма да излезе.
— И вероятно ще имат право. Мъжете обикновено разбират повече от тези неща.
— За Бога, мамо, те са само мъже. Не са богове. И те могат да сбъркат.
— Може би.
— Какво искаш да кажеш?
— Мъжете не са като жените. Те могат да правят неща, които за една жена ще бъде трудно да направи.
— Като това да се избият един друг ли?
— Да.
— Не смятам това за добро дело.
— Когато някой зъл човек иска да убива, трябва да има и добър човек, който също да е в състояние да го направи. Ако не беше така, животът на жените щеше да е дори по-тежък, отколкото е сега.
Хана се замисли дали би могла да убие човек, дори и ако този човек заплашваше живота й. Не знаеше и се надяваше да не й се налага да научава отговора на този въпрос.
— Но също могат да пострадат и невинни хора — каза тя.
— Като горкото момче, което е работило за Рупърт.
— Ти знаеше ли нещо за него?
— Не.
Тя се запита какво ли се беше случило с другите момчета. Помнеше, че имаше няколко от тях в началото.
— Трябва да кажеш на Бък да не ходи там — обади се отново майка й.
Ръцете на Хана застинаха, както се бе пресегнала да завърже още един стрък грах.
— Какво те кара да мислиш, че ще ме послуша? Той не иска нищо от нас мамо. Не иска да се бъркаме и в плановете му. Възнамерява да спази споразумението ни до последната буква, без да влага някакви емоции или да ни дължи нещо.
— Откъде знаеш?
— Показа го съвсем ясно.
— Тревожа се за него.
Хана хвана следващия стрък, за да може майка й да го върже.
— Видях. Цял ден се въртиш около него, правиш му кафе и непрекъснато го питаш как се чувства и дали не е уморен.
— Той е добър човек.
— Няма как да знаеш. Тук е само от три дни.
— Добър човек е — Сара върза растението и погледна към Хана. — И от него може да излезе добър съпруг.
Хана за малко да припадне от изненада. Чудеше се как не се просна в калта от шока. Докато тя се опитваше да събере мислите си, майка й вече беше започнала да връзва следващото растение.
Още по-изненадващо за нея беше как пулсът й се ускори, сърцето й подскочи в гърдите й, а възбудата затанцува по цялото й тяло само при мисълта какво означаваха думите на майка й. Това беше чисто физическа, почти животинска реакция.
— Ти мислиш, че аз ще се съглася да се омъжа след всичко, което татко ти стори? — успя най-накрая да проговори Хана.
— Той не е като баща ти.
— От къде би могла да знаеш?
— Заради начина, по който се отнася с нас, дори когато ти си груба с него.
Хана се ядоса, че майка й застава на страната на Бък.
— Какво? Ще говориш с него довечера и ще му предложиш ръката ми ли?
Майка й изобщо не изглеждаше разтревожена от саркастичната й забележка.
— Нямам намерение да говоря за това с никой друг, освен с теб. Не вярвам да ти предложи.
— Нито, че аз ще приема, ако го направи — идеята би трябвало да й се стори отблъскваща, но не беше.
— Не, не очаквам и това.
— Мамо, не те разбирам. Мислех, че мразиш мъжете.
— Бих намразила всеки мъж, който се отнася с мен така, както се държеше баща ти.
— Но те всички се държат като татко.
— Не и мъжът, който е осиновил Бък. Нито пък господин Евънс.
Хана присви очи.
— Какво знаеш за Уолтър Евънс?
— Само, че той никога не би се отнесъл с една жена така, както баща ти се държеше с мен.
— Няма откъде да си сигурна. Еймъс Мерик се усмихва и ласкае, и се преструва…
— Еймъс Мерик не е по-различен от баща ти. Не бива да се омъжваш за него.
— Нямам никакво намерение. Нито за него, нито за някой друг.
Майка й вдигна поглед.
— Сама жена трудно би оцеляла в днешния свят. Трябва ти съпруг.
Хана толкова се ядоса, че изскубна един стрък грах заедно с корена.
— Не ми трябва съпруг и никога няма да ми е необходим.
Хана тресна купата с картофите на работната маса. Докато разчистваше и останалите чинии от вечерята, хвърли поглед през прозореца.
— Те още си бъбрят — каза на майка си. — Смятам да изляза и да разбера какво говорят. Така ще сме на ясно.