— Също така мисля, че е жестоко да ги горят с тези нажежени до червено дамги. Вместо това може да им се вържат панделки около врата. Е, разбира се, те може да паднат. А няма ли да е по-добре да им се боядисат рогата?
Бавна усмивка разтегна устните на Бък.
— Това е добра идея. Можем да използваме яркочервено за женските крави и кралскосиньо за мъжките говеда. Това ще им помогне много през размножителния период. Нали разбираш, ще улесни тези, на които им е за първи път.
— Мисля, че ще е по-добре да й кажеш какъв е плана ти — предложи Уолтър.
— Добре — въздъхна Бък раздразнено. — Евънс и аз обсъждахме как да убедим другите собственици да работим заедно.
— Мислите ли, че ще искат?
— Зависи дали и на тях също им изчезва добитък.
— И защо не? Когато крадат добитък, крадците не се ограничават само с едно ранчо. Цялата област е осеяна с каньони и клисури. Могат да се скрият стотици крави.
— И след като те простреляха още първия път, когато стъпи в земите му, защо си мислиш, че сега ще те остави да отидеш отново и да си вземеш кравите обратно?
— И какво предлагаш да направя? — настоя Бък.
— Предлагам да отидеш при шерифа на Утопия. Ако Джилет е откраднал кравите ми, той ще го накара да ми ги върне.
— Шерифът няма правомощия тук — обади се Евънс.
— В Остин би трябвало да има шериф.
— Докато успеем да доведем шериф от Остин, Джилет ще е успял да сложи своето клеймо на всичките крави, които е откраднал.
— Тогава говори с военните. Все трябва да има някой, който да се грижи за спазването на закона в Тексас.
— Има — отвърна Бък. — Хора като Евънс и мен.
— Значи ще отидете там и ще се оставите да ви застрелят?
— Не и ако отидем всички заедно — каза Бък.
— Той е прав, Хана — намеси се Евънс. — Ако всички собственици на ранчо се съберем заедно, Джилет няма да може да ни спре.
— Няма да е необходимо — каза Хана, — ако вече е сложил свое клеймо на всичките ми крави.
— Тя е права — каза Евънс. — Как да го предотвратим?
— Не знам, но ще намеря начин да си ги върна.
— Той ще стреля по теб — каза Хана.
— Ще стрелям и аз.
— Но той разполага с повече хора.
— Ами тогава предполагам, че ще трябва да бъда по-точен. Нещо друго, което искаш да знаеш?
Той отново се подиграваше с нея. Правеше се, че отговаря на въпросите й, но всъщност въобще не беше така. Просто я чакаше да си тръгне и да продължи да обсъжда истинските задачи с Уолтър.
— Бих искала да ми кажеш какво наистина възнамеряваш да правиш? Освен това, бих искала да ме включвате в обсъжданията, преди да сте взели решение.
— Знаеш всичко, което трябва да знаеш засега — каза Бък. — По-добре остави останалото на мен.
— Нямам намерение да оставям нищо на никого. Искам да се науча как се осъществява събирането и разделянето на животните, как да жигосвам телетата и кога едно младо добиче е готово за продан. Никога повече няма да допусна отново да разчитам на мъж да управлява това ранчо вместо мен.
— Жените никога не присъстват на събирането и разделянето на животните — каза Бък.
Това накара Хана да се изпъне като струна.
— Защо не?
— Защото е шумно и мръсно, и не е място за една дама.
Той не се опитваше да й забрани. Наистина мислеше, че е неподходящо. Не беше осъзнала досега, че е толкова загрижен за чувствата й.
— И от кога станах дама?
— Всяка жена е дама, освен ако не е… не е…
— Нещо друго — додаде услужливо Евънс.
Хана я досмеша като видя, че Бък леко се изчерви. Не вярваше, че е способен на това.
— Когато се прави преброяването, има само мъже — продължи Бък. — Те са мръсни и няма къде да се измият, спят на голата земя и не внимават какво говорят.
— Няма да обръщам внимание на това, което виждам или чувам.
— Ще ги разсейваш непрекъснато и няма да могат да си вършат работата.
— И как ще ги разсейвам?
— Никой мъж не разсъждава нормално, когато наоколо има красива жена. Много вероятно е да уловят някого от другарите си с ласото, вместо теле.
На Хана отново й стана топло. Не знаеше, че Бък я мисли за красива. Изглеждаше безразличен към нея. Е, може и да не я харесваше, но не беше имунизиран срещу красотата й. Мисълта я накара да се почувства стократно по-добре. Тя го погледна в очите и каза:
— Ти се справяш доста добре.
— Аз имам причина. Те няма да имат.
Може и да я смяташе за красавица, но не й беше простил. Тя не очакваше друго, но бе несправедлив и това продължаваше да я измъчва.
Едва доловими звуци нарушиха напрегнатата тишина. Хана не би им обърнала внимание, ако не беше реакцията на мъжете. Очите им се срещнаха, а телата им се сковаха. Чакаха.