— Как можеш да говориш така?
— Ти какво ще направиш, ако някой убие най-добрия ти приятел?
Не знаеше. Нямаше най-добър приятел.
— Трябва да има и друг начин.
— Някои хора разбират само от убийство.
— Е, ние още не знаем дали нещо се е случило със Зийк. Той ми изглежда много умен човек, който трудно ще се остави да го хванат. Може би точно сега препуска към ранчото.
Бък малко се поуспокои.
— Зийк е като сянка. Не можеш да го чуеш. Често не можеш и да го видиш.
— Ти много обичаш Зийк, нали?
Бък понечи да каже нещо, но се отказа.
— Преживели сме едно и също. Никой друг не може да го разбере.
— Това не е обич. Да не би да се страхуваш да признаеш собствените си чувства? Той е твой брат. Не би трябвало да имаш про…
— Аз нямам брат — прекъсна я Бък.
— Каза, че имаш девет, че родителите ти са осиновили…
— Джейк и Изабел не са ми родители. Момчетата не са ми братя.
Хана знаеше, че Изабел и Джейк са неговият свят. Той не спираше да ги цитира и непрекъснато говореше за момчетата. Имаше чувството, че вече познава Дрю и Уил, и не можеше да разбере защо той не иска да ги приеме за свое семейство.
— Те са твои официални родители независимо дали го приемаш или не — каза Хана. — Братята ти също.
— Аз имам истински майка и баща. Както и сестра.
— Тогава не разби…
— Майка ми избяга, а баща ми ме продаде. Няма да имам свое семейство, докато не открия сестра си. И смятам да се отплатя на Джейк за всичко, което е направил за мен.
— Не можеш да му се отплатиш за това, че ти е дал семейство — каза Хана. Видя как Бък се отдръпва от нея и се затваря в себе си, но не можеше да спре. — От всичко, което ми каза, разбирам, че те обичат и са сторили всичко за теб като истински родители. Такъв дълг не можеш да изплатиш с пари — само с уважение, лоялност и любов.
Бък не отговори, дори не я погледна.
— Да си родител е много повече от това да създадеш едно дете — продължи тя, отказвайки да се предаде. — Бих заменила баща си за Джейк във всеки един момент и щях да съм горда да кажа, че го обичам.
— Ако не смяташ скоро да свършиш с тази превръзка, аз ще го направя. Трябва да открия Зийк.
За един кратък миг тя бе почувствала, че Бък се е отпуснал пред нея и могат да разговарят като нормални хора. Сега отново усещаше студенината, която лъхаше от него. Той отново я отблъскваше. Импулсът да сподели част от себе си с нея си беше отишъл.
Хана изпита огромно съжаление към Бък. Жестокостта на майка му и баща му го бе лишила от способността да приеме любовта на осиновителите си.
Чудеше се дали той би могъл да обича някого истински, след като непрекъснато се опитваше да измерва чувствата на хората в пари. Изглежда това беше много по-жестока трагедия от побоите, които бе изтърпял.
— Надявам се да го намериш — каза тя, докато завързваше и последната връзка. — Дори и да не го наричаш свой брат, мисля, че го обичаш като такъв.
Бък все още мълчеше, но погледът му беше по-напрегнат отвсякога.
Той започна да облича ризата си.
— Нека ти помогна — предложи тя.
— Мога и сам.
Хана не му позволи да я отблъсне. Тя взе ризата му. Той не помръдна. За миг й се стори, че ще влязат в безмълвен двубой, но той сви рамене и пъхна ранената си ръка. След това пъхна и другата.
— Ще я закопчаеш ли вместо мен?
Тя не очакваше това. Той сам се бе облякъл тази сутрин. Видя предизвикателство в очите му. Дали не я изпитваше? Каквото и да се опитваше да направи, тя нямаше да му позволи да разбере, че го желае.
— Ще ти помогна със седлото — каза тя, пресягайки се към първото копче. Ако говореше за друго, нямаше да й се налага да мисли за това, което правеше. — Няма да можеш да го повдигнеш с това рамо.
— А ще ми помогнеш ли и да се кача на коня?
— Вероятно. Няма да можеш да ми помогнеш да си платя дълговете, ако не можеш да се задържиш на седлото.
— Дългът ли е единственото, което те интересува?
Тя спря на последното копче на пъпа му, точно над колана. Не можеше да го направи. Това копче трябваше да си го закопчае сам.
— Ти би ли се интересувал от друго? — тя не беше чак толкова смутена, че да не разбере какво точно означаваше въпроса му.
Той погледна надолу към оставащото копче, след това вдигна поглед към нея.
— Зависи — той закопча копчето.
— От какво?
Той отново я погледна.
— Все още не знам.
Хана чу, че някой язди към къщата. Поведението на Бък рязко се промени. Той излетя от стаята и се насочи към предната част на къщата, без дори да загащи ризата си. Когато той отвори входната врата, Хана видя Уолтър Евънс да слиза от коня си.