— Добро утро — каза тя. — Пак ли си дошъл да ме ухажваш?
Десета глава
Джилет отмести погледа си от Бък и Еванс. Изглеждаше раздразнен и нетърпелив.
— Не днес.
Той дори не слезе от коня си.
Хана винаги бе имала усещането, че под изтънчените маниери на Джилет се прокрадва някаква жестокост. Днес той не я криеше. И все пак, Хана нямаше намерение да остави, да му се размине тази грубост.
— По-добре — отговори тя, — защото тъкмо щях да храня прасетата.
Хана не знаеше какво я беше прихванало. Не можеше да се познае. Но това, което знаеше със сигурност, беше, че увлечението й по Бък бе предизвикало това нетипично за нея поведение. Може и да беше бясна на Джилет, че бе откраднал кравите й и от настоящата му грубост, но също така беше решена да защити Бък. Никой нямаше да стреля по него, докато беше неспособен да се защити!
— Не искам да те задържам — каза й Джилет. — Сега аз…
Тя застана точно между Джилет и Бък:
— Не мисля, че съм срещала приятелите ти преди.
Напълно объркан, Джилет слезе от коня си.
— Казвам се Том Гладис, госпожо — представи се младият мъж. Той скочи от коня и си свали шапката. — Приятно ми е да се запознаем.
— Аз съм Сид Бараклоу — каза и другият. Той не бързаше да последва примера на Гладис, но накрая слезе от коня си и леко докосна шапката си.
— Очаквате някакви неприятности ли? — попита Хана, като посочи към пистолета, който той носеше.
Бараклоу се усмихна бавно и лениво:
— Чувствам се като гол без него.
— Един от хората ми беше прострелян миналата нощ — каза Джилет, като любезния му тон бе изместен от нарастващия гняв. — Дойдох да проверя дали не знаете нещо по въпроса.
Последното му изречение беше отправено към Бък. Без да отговаря на въпроса му, Бък попита:
— Какво се е случило?
— Не знам — беше отговорът на Джилет. — Няма как да ми каже. Мъртъв е.
Страх започна да обзема Хана. Никога не беше очаквала, че може да се стигне до убийство, за да спаси ранчото си.
— Мислите, че имам нещо общо със смъртта му? — попита Бък. Той не беше помръднал, дори не изглеждаше ни най-малко изплашен.
— Ти душеше из ранчото ми преди няколко дни — Джилет го сряза. — Гладис каза, че си избягал с някакви крави.
— Те бяха на „Тъмблинг Ти“, шефе — каза младока. — Проверих всяка една от тях.
— Не ми харесва непознати да се разхождат из ранчото ми — каза Джилет, докато все още ядно гледаше към Бък.
— Така че нае мен, за да е сигурен, че подобно нещо няма да се случи отново — добави Бараклоу.
От всяка негова дума лъхаше заплаха.
— Защо толкова те притеснява, когато някой язди през ранчото ти? — попита Бък.
Хана би предпочела Бък да не се опитва да предизвиква Джилет. Той вече беше достатъчно ядосан. Тя продължаваше да наблюдава стрелеца. Инстинктивно усещаше, че той беше истинската заплаха.
— Може някога да забравят първо да проверят клеймата.
— Нямам нищо против да провериш всяко едно животно на моя територия — отговори Бък. — Въпреки че няма да намериш никакви крави или малките им. Поради някаква необяснима причина всичките са се изгубили, докато кастрираните добичета до едно са останали тук. Можете ли да обясните това?
— Не знам нищо за вашите говеда — каза Джилет. — Търся човека, който е убил работника ми. Как можеш да ми докажеш, че не си го сторил ти и че той не те е прострелял, преди да го убиеш? — Той посочи раненото рамо на Бък. — Кога получи това?
— Преди два дни — отговори Бък, — точно след като се натъкнахме на Гладис. Някой ме простреля от засада.
— Как мога да съм сигурен, че е така? — определено Джилет се опитваше да накара Бък да направи нещо. Хана се опасяваше, че той беше довел стрелеца със себе си само поради тази причина.
— Аз мога да гарантирам за деня и часа, когато господин Хобсън е бил ранен — каза Хана. — Майка ми и доктор Янт също ще потвърдят, че е така. Ако искате да дойдете довечера, когато сменям превръзката му, може сами да се убедите, че раната му не е скорошна.
Въпреки трудното положение, в което се озова неочаквано, Джилет не се отказа.
— Кой може да докаже, че не си излизал снощи, за да се опиташ да получиш реванш?
— Аз — високо каза Уолтър Евънс. — Вчера доведох няколко кастрирани животни, които бяха преминали на моя територия. Госпожа Гросек ме покани да остана за вечеря. Всички бяхме навън на двора, когато чухме пистолетните изстрели. Беше някъде след девет часа.