— Какво ще направиш? — настоя да знае Хана.
— Точно сега ще отида да потърся Зийк — каза Бък и стана от стола си. — Но се чувствам много по-добре, като знам, че другият е мъртъв.
— Как можеш да говориш така?
— Защото, ако той беше жив, това щеше най-вероятно да означава, че Зийк е бил убит.
— И все пак, един човек е умрял — каза Хана. — Как можеш да говориш за него така, като че ли моите крави са по-важни от него!
— Онзи човек се е опитал да убие Зийк, така както се опитаха да убият и мен!
Хана осъзна, че й е трудно да го разбере. Беше виждала жестокост, дори насилие, но това повече й приличаше на война. Някой вероятно се беше опитал да убие Зийк. Джилет бе дал ясно да се разбере, че е наел Бараклоу да отстрани всеки, който му се изпречи на пътя. Нито едно от тези събития не беше случайно. Всичко е било планирано.
Внезапна суматоха в кокошарника стресна Хана. Обърна се, само за да види кокошките си, тичащи във всички посоки по двора, пляскайки с криле; техните пискливи крясъци, разкъсващи спокойствието на утринта.
— Вероятно има койот там — каза Евънс.
Той се изправи, слезе по стъпалата, отиде до коня си и извади пушката от кобура.
— Защо до сега не ги подплаши? — попита Бък.
За всеобща изненада вратата на кокошарника се отвори и оттам излезе Зийк, разтривайки гърба си.
— Абе, хора, такъв шум вдигате, че човек не може да мигне от вас. Оставихте ли ми нещо за закуска?
Бяха се тревожили за него цяла нощ, бяха се изправили пред Джилет в негова защита, а той през цялото време е седял на сигурно място в кокошарника!
— Очаквах здравата да са те надупчили — каза Бък.
— Казах ти, че никой няма да ме види.
— Тогава каква беше тази стрелба?
— Голямо жигосване тече там. Попаднах на три места, където бяха палили огньове.
— Забрави за жигосването — каза Бък. — Кажи ни за стрелбата.
— Проверявах едното от местата — започна да обяснява Зийк. — Тъкмо бях разровил въглените, когато някой стреля по мен от тъмното. Метнах се на земята, за да се прикрия и стрелях два пъти. Чух някой да изхриптява и да се претъркулва в храстите. Пропълзях нататък, докато видях онзи проснат на земята.
— Не знаеш кой е и защо е стрелял по теб? — попита Евънс.
— Нямах възможност да го попитам. Беше мъртъв.
— Къде беше цяла нощ? — попита го Хана. — Бък се поболя от тревога за теб.
Дори и за секунди, Хана за първи път видя Зийк да се усмихва.
— Младокът, когото срещнахме онзи ден, дойде да души наоколо и аз се изнесох доста бързо. Оставих коня си в малка клисура, на около една миля от тук. Отидох да поспя в кокошарника. Предположих, че никой няма да ме потърси там.
— Няма да се учудя, ако кокошките престанат да снасят поне за седмица — каза Хана. Цялата трепереше. Всичко това я беше сварило неподготвена. А и никога до сега не беше преживявала сутрин като тази.
— Влизай вътре — каза тя на Зийк. — Мама ще ти приготви нещо за ядене. След това ще можеш да доведеш коня си обратно тук.
— Аз ще го доведа — предложи Бък. — Поне ще имам какво да правя.
— Аз ще дойда с теб — предложи Евънс.
Хана би трябвало да почувства някакво облекчение, но някак си това й изглеждаше по-лошо от всякога. Тя не можеше да забрави обещанието на Бък да се срещне с Джилет, когато дойдеше времето за прибирането и преброяването на говедата. Или обещанието на Бараклоу, че ще спре Бък, ако той се опита да го направи. Някой щеше да бъде убит, ако тя не направеше нещо.
Но какво би могла да направи?
— Още ли мислиш да накараш Джилет да участва в преброяването? — попита Евънс.
Те яздеха един до друг по тясната пътека, лъкатушеща между мескита и пустинния кактус. Зийк им беше описал клисурата. Еванс знаеше как да я намерят.
— Да.
— Дори и след като знаеш, че този стрелец работи за него.
— Да.
— Криеш ли нещо от мен?
— Като…?
— Че ти самият си стрелец или нещо подобно.
Бък се засмя:
— Не съм стрелец. Всичко, което искам, е да бъда каубой.
— Не те ли е страх от Бараклоу?
— Не, но и не съм чак толкова неблагоразумен, че да не го вземам насериозно.
— Какво ще правиш тогава?
— Ще говоря с другите собственици на ранчо.
— Мислиш ли, че Джилет ще продължи да не приема предложението ни?
— Ако всички се обединим, не мисля, че ще може да откаже.
— Какво те тревожи тогава?
— Подозирам, че жигосва всички животни, които са на негова територия. Когато отстъпи и ни разреши да се присъединим към него, няма да е останало и едно говедо с дамгата на „Тъмблинг Ти“.
— Тогава нека говорим с останалите и да започнем събирането и преброяването по-рано. Така той няма да може да обясни наличието на толкова много прясно жигосани животни.