— Как получи тази рана? — попита шериф Янт, след като подписа писмата.
— Някой ме простреля — отговори Бък. — Но защо, не мога да ви отговоря.
— Фермер ли си?
— Не. Работя в ранчо „Тъмблинг Ти“.
Това не промени изражението на Янт.
— Сара Гросек трябва да продаде това място. Не е редно за една жена да седи там без мъж.
— Тя има мен.
Изражението на Янт стана сурово:
— Не искам да пренасяш проблемите си в Утопия. Ние не толерираме насилието.
Бък трябваше да си прехапе езика, за да не попита за насилието, упражнявано над жените и момчетата роби, но проумя, че Янт ще се престори, че не знае за какво говори той. Можеше и да не знае. Човек, който пребиваше жена си и робите си, не би се хвалил с това.
— Можете ли да ми кажете къде мога да намеря кантората на асоциацията на животновъдите? — попита Бък.
След като шерифът го упъти, Бък му благодари и напусна канцеларията. Недалеч, нагоре по улицата, се беше събрала някаква тълпа. Бък се зачуди каква можеше да е причината за това. Той разпозна фургона на Хана и веднага разбра, че нещо не е наред. Слезе от тротоара и забърза по улицата.
Хана се почувства много повече не на място в магазина на Бакър, отколкото когато отиде до пощата, за да пусне писмото си. Беше минала почти година от последното й идване в Утопия. Тогава беше с баща си. Тя и майка й го следваха безмълвно с погледи, вперени в краката им. От време на време той проговаряше на майка й, но никога на нея.
За хората от Утопия жената нямаше своя собствена идентичност. Те бяха нечии съпруги, дъщери или слугини. Въпреки че Хана беше решена да не бъде зависима от никой мъж, тя се чувстваше малко притеснена да обяви това публично. Да каже на Бък, че възнамерява да живее без помощта на съпруг, беше едно. Да го обяви пред хората в Утопия, беше нещо съвсем различно.
Това беше едно добре подредено общество. Търговията беше изместила религията като основно занимание, но общественият им живот продължаваше да се ръководи от строго установени правила. Основното от които беше, че мъжете вземаха всички решения, а жените ги приемаха без мърморене или недоволство. Това, само по себе си, беше достатъчна причина за Хана да не иска да се омъжва.
Тя събра целия кураж, който имаше и се приближи до господин Бакър. Когато беше малко момиченце намръщеното му, недружелюбно изражение я плашеше. Не й вдъхваше никаква увереност и сега. С облекчение забеляза, че в момента магазинът беше празен. Не искаше никой да узнае за какво беше дошла.
— Добро утро — каза тя, усмихвайки се приветливо на закръгления, червендалест търговец.
— Какво мога да направя за теб? — въпросът му прозвуча повече като заплаха, отколкото като покана.
— Бих искала да продам малко говеждо, което мариновахме с майка ми.
— Имам достатъчно говеждо.
— Но не и като това — каза Хана, подавайки му един буркан. Нямаше да се откаже заради нелюбезното му държание. Не й беше необходимо да се държи мило с нея. Нуждаеше се от парите. — Майка ми приготвя най-вкусното говеждо в Утопия. Какво ще кажете и за малко кисело зеле? Има хора, които винаги се нуждаят от още.
— Колко имаш? — попита Бакър.
— Цял пълен фургон.
— Искам да го видя.
Без да сваля студения си поглед от нея, той бързо излезе иззад тезгяха.
— Ще ти дам една трета от приходите.
— Една трета? — възкликна Хана. — Това няма да бъде достатъчно да си платя само месото.
— Това е предложението ми — каза Бакър. — Приемаш го или не.
— Не го приемам. Не можеш да си мислиш, че само защото съм жена, можеш да ме ограбиш.
— Обвиняваш ме в кражба? — разкрещя се Бакър, като лицето му почервеня още повече.
— Нямаше да предложиш толкова на баща ми. Той щеше да те пребие.
— Имаш късмет, че се съгласих да правя сделки с жена като теб.
Хана замръзна, докато се качваше във фургона. Преднамерено се обърна с лице към Бакър.
— Какво искаш да кажеш с жена като мен?
— Нито една почтена жена не живее по средата на нищото с мъж, на когото не принадлежи.
— Аз не живея с никого, господин Бакър. Бък Хобсън работи за майка ми.
— Той спи в къщата ви.
Хана нямаше представа как е разбрал за това, но някакси всеки в Утопия знаеше какво става с останалите.
— Не виждам как организацията на домакинството ни ви влиза в работата.
— Не искаме твоите постъпки да повлияят на жените ни — отговори Бакър.
Хана беше повече от шокирана. Тя беше ядосана. По-точно, бясна.
— И какво точно правя, господин Бакър?
— Какво може да бъде, с този мъж, обикалящ покрай теб всяка нощ?