Никой никога не беше обвинявал Хана в неприлично поведение. Не биха посмели, ако баща й беше жив. Що се отнасяше до Бакър, както и за всички останали от Утопия, тя не би могла да бъде целомъдрена, добродетелна или почтена, освен ако нямаше съпруг или роднина мъж, който да обуздава нейните безнравствени наклонности.
Хана беше толкова ядосана, че сълзите й потекоха. Тя пристъпи и удари Бакър толкова силно, че той се олюля.
— Ако имах пистолет, щях да те застрелям — каза тя. — Ако отново кажеш нещо подобно, ще те…
— Ти, нечестива кучко! — изкрещя Бакър, унижен от силния шамар. — Ще те науча как се удря мъж. — Той се запъти към нея, свил ръцете си в юмруци.
Бакър не беше висок колкото баща й, но беше много по-едър и силен от Хана. Тя не би могла да го спре, ако той решеше да я удари. От яростта в очите му и стиснатите му юмруци й стана ясно, че точно това възнамерява да направи.
Хана се огледа. Няколко жени бяха спрели при виковете на Бакър, но тя не можеше да очаква помощ от тях. Опита се да отстъпи назад, но фургонът блокираше пътя й. Тя беше хваната в капан между фургона и напречната греда.
Хана се мушна под фургона. Точно когато пропълзя от другата страна, Бакър се показа зад ъгъла.
— Няма да ми се измъкнеш толкова лесно, ти проститутко такава.
— Аз не съм проститутка. Ще съжаляваш, само ако ме докоснеш.
Бакър дори не си направи труда да отговори на тази безпочвена заплаха. Тя се шмугна под фургона и пролази под напречната греда, но в същото време Бакър стигна до дъсчената пътека. Зад Хана пътя й беше препречен от тълпата, която се беше събрала да види какво става.
— Пуснете ме — помоли ги Хана.
— Спрете тази безсрамница! — извика Бакър. — Ще й дам урок никога да не ме удря отново.
Стената от студени и неумолими лица не помръдна, докато тя се опитваше да си пробие път. Хана се обърна с лице към Бакър. Чудеше се дали щеше да я набие по-лошо, отколкото го правеше баща й.
— Ако пипнеш тази жена, ще те убия.
Думите не бяха казани достатъчно високо, но изщракването на спусъка на пистолета спря Ханибал Бакър на секундата.
Бакър се извъртя, когато Бък се показа иззад фургона с пистолет, насочен точно между изпъкналите му очи. В този момент за Хана Бък беше най-красивият, най-величественият мъж в света. Още веднъж той я беше спасил от ужасен бой.
— Кой си ти, че да се месиш? — настоя да разбере Бакър.
— Много по-порядъчен човек от всеки един в тази тълпа — отговори Бък, посочвайки стената от човешки тела зад Хана. Тя забеляза, че тази стена вече не беше чак толкова плътна. — Само страхливци биха стояли безучастно да гледат как един грубиян бие жена.
— Не би казал това, ако не държеше пистолет в ръката си — отбеляза Бакър.
Бък прибра пистолета в кобура си и погледна Бакър право в очите.
— Ти си страхливец, грубиян и побойник. Трябва публично да ти ударят няколко камшика. Сега се извини на госпожица Гросек.
— Няма да направя нищо подобно — изломоти Бакър. — Ти не знаеш…
— Направи го или ще счупя този пистолет в главата ти! — Бък се усмихваше, докато го казваше.
Бакър се хвърли срещу него, но беше толкова тромав, че нямаше никакъв шанс да го улови, след като той ловко отскочи от пътя му. Юмрукът на Бък се стовари върху челюстта на Бакър, когато той се обърна.
— Имаш пет секунди.
За момент Бакър изглеждаше като зашеметен и не можеше да разбере какво се беше случило току-що.
— Тя ме зашлеви. Един мъж не може безнаказано да приема това.
— Три секунди.
— Нямаш никакво право да идваш тук и да ми казваш какво да правя. — Бакър отново го атакува. — Ти дори не знаеш…
Бък отскочи настрани. Докато Бакър минаваше покрай него, Бък извади пистолета от кобура си, хвана го за цевта и го стовари върху главата му, точно зад ухото. Човекът се просна на земята, като че ли беше прострелян в сърцето.
— Предполагам, че ще трябва да минеш без извинение този път — каза той на Хана. След това се обърна към хората, които все още стояха на пътеката. — Вървете си вкъщи. На ваше място не бих се показал на улицата от срам.
Изправени пред унищожителното му презрение, те се отдръпнаха назад. Той се обърна и поведе Хана към фургона.
— Накъде сега? — попита я той.
Тя не можеше да каже и дума. Събитията от последните няколко минути я бяха изпратили от една емоционална крайност до друга. И сега Бък я караше да се държи все едно нищо не се беше случило.
Докато се качваше във фургона, тя се обърна и погледна към Бакър, който все още лежеше на дървената пътека, където беше паднал. Никога не го беше харесвала, но и никога не се беше страхувала от него. Обърна се да погледне и остатъка от тълпата, която беше препречила пътя й за бягство. Тя не познаваше всички тези хора, но се беше чувствала част от тяхната общност.