— Останах с впечатлението, че се мисли за най-изгодната партия.
— Всички са съгласни с него. Защо би трябвало да вярва на мен?
— Отдавна ли иска да се омъжиш за него?
— От около година.
— Защо не си приела?
— Не желая нито един мъж да ми бъде господар — отговори Хана. — Но дори и да исках да се омъжа, не бих се омъжила за Еймъс. Не го обичам. Дори не съм убедена, че той ме обича.
— Толкова ли е важна любовта за теб?
— Би била, ако реша да се омъжвам. Не е ли важна за теб?
— Не знам.
Въпреки че беше свидетел на любовта на Джейк и Изабел един към друг, както и към всички момчета, Бък не беше убеден, че някой може да обича него. Надяваше се сестра му да заживее с него, ако някога я намери, но не разчиташе на любовта. Ако една майка и един баща не можеха да обичат собствения си син, кой друг би могъл?
— Хората, които те осиновиха, не те ли обичаха? — попита Хана.
— Изабел казваше, че обича всички ни. Но е трябвало да го каже, за да може да ни осинови, не мислиш ли?
— Аз не бих казала на някого, че го обичам, ако не е така.
— Казвала ли си на някого, че го обичаш?
— Мама ме обича и аз обичам нея — каза Хана. — Никога не сме си го казвали, но знаем, че е така.
— Тогава трябва да й го кажеш. Джейк казва, че трябва да споделяш с хората как се чувстваш.
Джейк не можеше да си служи добре с думите, но момчетата знаеха, че всички те са важни за него, че се тревожеше за тях. Джейк и Изабел се натъжиха, когато той и Зийк си тръгнаха. Бък се чудеше дали се чувстваха така, защото ги обичаха със Зийк. Не можеше да е убеден в това.
И все пак знаеше нещо за любовта. Спомняше си колко много му харесваше да си играе с бебето на Изабел, колко добре се чувстваше, когато всички се събираха около масата или работеха заедно. Беше потискал това чувство, смятайки че то не включва и него. Може би не е бил прав. Сега му се искаше да беше направил опит да разбере.
Беше ли редно да искаш да бъдеш обичан, но да не отговаряш със същото? Страхуваше се какво би му причинило желанието му да бъде обичан. То застрашаваше плана му. Имаше ужасното усещане, че започва да се влюбва в Хана и това го плашеше. А също го и объркваше.
Бък искаше да избяга от темата за любовта. Караше го да се чувства неудобно.
— Трябва да отида до кантората на асоциацията на животновъдите, преди да си тръгнем. Искам да проверя тази дамга.
— Можеш ли да разбереш чия е?
— Само ако е регистрирана.
Регистрациите се пазеха в кантората на адвоката. Молбата на Бък да разгледа регистъра с дамгите не изненада служителя.
— Последната година нещо има голямо раздвижване в този регион — каза той, след като донесе регистъра. — Господин Джилет купи няколко ранчо заедно с техните клейма.
Сърцето на Бък се сви. Ако Джилет беше купил дамгата звезда, той беше изпуснал единствената си възможност за разрешаване на проблема по мирен начин.
— Искате ли да регистрирате ваше собствено клеймо? — попита адвокатът.
— Да. — Бък нямаше намерение, но му се стори добра идея.
— Кое е ранчото ви?
— Искам да купя част от „Тъмблинг Ти“. Това е собственичката му, госпожица Гросек.
Адвокатът се държеше така, като че ли Бък изобщо не бе споменал Хана.
— Само ще си изгубите парите — каза той. — След като Натаниел Гросек не успя да се справи с това място, никой друг няма да успее.
— Имам намерение да опитам.
— Джоузеф Мерик каза, че сте решителен човек, но ще ви е нужно много повече, за да успеете. Мерик каза, че добитъкът е избягал.
— Наистина са се разпръснали през зимата, но може да се очаква, след като не е имало кой да се грижи за тях.
Бък взе книгата, която адвокатът му подаде и я отвори. Той прехвърли страниците, докато стигна до последните дамги. Не видя шестовърхата звезда на последната страница. Нито на страницата преди това. Надеждата му се възвърна. Прегледа целия списък, без да открие точно това клеймо. Прегледа отново регистъра, за да се убеди, че го няма.
Нямаше скица на тази дамга!
Каза си, че трябва да остане спокоен. Имаше много възможни обяснения, едно от които беше, че е регистрирана в някоя съседна околия.
— Искам да погледна — каза Хана.
Адвокатът изглежда не одобряваше желанието й, но не се възпротиви, когато Бък й подаде регистъра.
— Има ли някакви местни дамги, които не са включени в този списък? — попита Бък.
— Не и такива, за които да знам — отговори адвокатът.
— Колко време ще отнеме да се регистрира едно ново клеймо?
— Две седмици. Времето, което е необходимо да се изпрати до Остин за проверка дали някой друг не го е регистрирал.