— Искам да регистрирам две дамги — каза Бък. — Първата е шествърха звезда.
Хана го погледна изненадано. Когато понечи да проговори, той леко поклати глава. Тя го погледна разтревожено и след това се престори, че цялото й внимание е насочено към книгата. Но с крайчеца на окото си тя наблюдаваше Бък.
Бък нарисува скица на дамгата, като описа как трябва да бъде поставена върху животните.
— Искам да бъде регистрирана на името на госпожа Сара Гросек, Хана Гросек, Бък Хобсън и Зийк Максуел.
Хана не реагира на това. Бък си отдъхна. Знаеше, че ще му се наложи да обяснява по-късно, но сега не беше подходящият момент. Той не знаеше как ще реагира Зийк, като разбере, че го е записал с фамилното име на Джейк. Бък предположи, че този адвокат не би разбрал, ако започне да обяснява, че Зийк е бил роб.
— Това са много хора — каза адвокатът.
— Зийк и аз сме партньори. Ако купим дял от ранчото и двамата ще имаме поравно.
Докато адвокатът записваше цялата необходима информация, Бък го наблюдаваше. Не знаеше дали планът му щеше да проработи, докато не получеше потвърждение от Остин.
— Второто клеймо е „З“ преплетено с „Б“ — каза Бък. — Искам това да бъде регистрирано на името на Бък Хобсън и Зийк Максуел.
Хана го изгледа ядосано.
— За какво ти е това клеймо? — попита Хана.
— Зийк е открил някакви диви коне. Надяваме се да уловим няколко. Трябва да бъдат дамгосани, както се прави с кравите.
Хана с недоверие наблюдаваше адвоката, докато записваше нужната информация. Имаше вид на човек, който мисли, че са го измамили.
— Аз също искам свое клеймо — каза тя на адвоката.
— Вие сте жена — каза той. — Не може да имате ваше клеймо.
— Има ли закон, забраняващ жена да регистрира своя дамга? — попита Бък.
— Не, но…
— Тогава може да си направи.
Бък знаеше, че трябваше да си държи устата затворена, но се подразни от факта, че всички се отнасяха с Хана като че ли тя нямаше никакви права или чувства. Изабел щеше да промени начина на мислене в този град за по-малко от час.
Но като подкрепяше Хана, той само си навличаше неприятности. На нея не й беше нужно собствено клеймо. Адвокатът щеше да я накара да се откаже вместо него. Но не, той трябваше да се намеси и да настоява тя да има своя собствена дамга. Нямаше представа как възнамерява да я използва, но беше убеден, че това ще му навлече неприятности.
— Не съм сигурен, че ще го приемат в Остин — каза адвокатът.
— Оставете ние да се тревожим за това — каза Бък. — Опиши своята дамга и я нарисувай в книгата сама — обърна се той към Хана.
Тя нетърпеливо взе писалката и нарисува едно „Х“, прикрепено към наклонено „Г“. Изглеждаше толкова доволна от себе си, че на Бък сърце не му даде да й припомни, че тя няма никакви животни, върху които да постави тази дамга.
— Искам писмо с дата, което да удостоверява това, което направихме — каза Бък на адвоката.
— Явно държите всичко да бъде документирано — отбеляза той.
— Моят… баща — за миг Бък се поколеба дали да използва тази дума. Той никога не беше наричал Джейк татко преди това. Не знаеше защо трябваше да го прави и сега — изгуби ранчото си, защото нямаше необходимите нотариални актове. Нямам намерение същото да се случи и с мен.
— Натаниел Гросек се е погрижил за ранчото си. Всичките документи са в сейфа ми.
Бък се зарадва, като разбра, че Мерик не притежава никакви документи за ранчото. Обърна се към Хана:
— Най-добре е да потегляме.
Очакваше, че тя ще се нахвърли върху него в момента, в който напуснат адвокатската кантора, но тя не пророни и дума. Но самото й мълчание беше изпълнено с напрежение. Той усещаше, че добрите чувства, които се появиха помежду им, след като той се беше изправил срещу Бакър, започваха да изчезват. Съмнението й дали можеше да му вярва се беше върнало в момента, в който той беше регистрирал своя собствена дамга.
Това, което Хана си мислеше за действията му, не би трябвало да го тревожи, но го тревожеше. Повече му харесваше, когато му се усмихваше. Беше по-лесно да се работи с някого, който те харесва и когото ти харесваш. Безспорно беше много по-лесно да се работи с някого, който ти има доверие, но нито един от тях не вярваше на другия.
Намериха фермата на Мофет без проблеми. Беше разположена върху двеста акра в една низина, където три малки реки се събираха и образуваха една голяма. За фермера беше лесно да хване водата от потоците в бент, за да може да я използва за животните си и за напояване на посевите.
Мофет също беше член на общността, но беше толкова жизнерадостен, колкото неговите събратя в Утопия бяха намусени.