— Моите съболезнования за баща ти — каза той, когато фургонът спря. — Ще продаваш ли?
— Благодаря ти. И не, няма да продавам. Опитвам се да продам малко мариновано говеждо и кисело зеле. Госпожа Гросвелт каза, че може да се заинтересувате.
Очите на Мофет се разшириха от удоволствие.
— Бог да я поживи тази жена. Ще съм ти задължен — той се удари по бедрото. — Имам пет здрави момчета, а нямам жена, която да се грижи за нас. Почти е невъзможно да им приготвя достатъчно храна. Поне нещо, което да става за ядене.
— Може да опитате — предложи му Хана.
Мофет не й даде възможност да си промени решението. Отвори един буркан, взе едно парче говеждо и отхапа огромна хапка. На лицето му се изписа невероятно блаженство.
— Ще взема всичко до последния буркан. Ако е останало още нещо у вас, ще изпратя едно от момчетата да му го дадеш. Дори ще ти изпратя говеждо месо, за да ми го мариноваш.
Хана се усмихна щастливо:
— Можете да вземете целия товар от фургона.
Мофет изсвири рязко и две момчета се появиха подтичвайки.
— Занесете всичко в къщата! — нареди им той. — И ако счупите само един буркан, ще ви одера живи. Аз ще взема пайовете — каза той на Хана. — Нямам им доверие — може да изпуснат някой.
Хана пресметна броя на бурканите и се споразумяха за цената.
— Не би ли взела една крава в замяна? — попита Мофет. — На човек никога не му е приятно да се разделя с толкова пари наведнъж.
— Искам кон и седло — каза Хана, преди той да успее да продължи. — Някой малък, пъргав кон, с който да се грижа за стадата си. Възнамерявам да науча всичко за управлението на едно ранчо.
Мофет я изгледа изучаващо.
— Убедена ли си в това?
— Напълно.
— Тогава по-добре иди при стария Хансън. Той ми дължи един кон за няколко товара сено, които му дадох. Мога да ти дам старото седло на жена ми. На друг няма да му потрябва. И въпреки това ти дължа още пари.
Най-малкото от момчетата излезе от къщата.
— Всичко е подредено, тате. Хенрик иска да отидеш до пасището. Иска да разбере какво мислиш да правиш с онези телета.
— Искам да ми се махнат от главата — каза Мофет. — Беше глупаво да ги вземам. Аз съм фермер, не собственик на ранчо.
— Какви телета? — поинтересува се Хана.
— Преди няколко дни оттук мина един преселник с целия си добитък. Размени няколко новородени телета за мляко и яйца. Мислех, че бих могъл да ги отгледам, но бях забравил, че трябва да се хранят на ръка, докато са малки. Сега не мога да се отърва от тях. Никой не ги иска.
— Аз ги искам — каза Хана.
— Какво ще правиш с тях? — поинтересува се Бък.
— Ще ги отгледам — каза тя, като го изгледа предизвикателно. — И ще им сложа моята дамга. Ако получиш още, бих искала да ги взема и тях.
— Как ще ги закараш до вкъщи? — попита Мофет.
— Ще ги сложа във фургона.
— И шестте? Ами ако скочат от там?
— Бък ще ги улови.
Бък беше готов да й обясни, че ще се нуждае и от двете си ръце, ако се наложи да ги хваща с ласо, но се отказа. Хана щеше да вземе тези телета, дори ако се наложеше да ги върже едно за друго и да ги води самата тя.
Мофет и синовете му наредиха телетата във фургона. Когато всичките легнаха послушно на пода, Бък се почувства отвратен.
— Видя ли, знаех си, че няма да създават проблеми — каза Хана.
Бък си прехапа езика.
— Дръжте под око Хансън — предупреди ги Мофет. — Той не е от нашите. Може да се опита да те измами.
Бък не каза на Мофет, че по-скоро би се доверил на Лиймън Джилет и хората му, отколкото на някого от общността им. Поне с Джилет беше наясно с какъв човек си има работа.
Посещението им при Хансън започна гладко. Хана предаде съобщението на Мофет, обясни какво искаше и всички се отправиха към огражденията. Телетата послушно останаха да лежат във фургона.
— Кой кон мислиш, че трябва да си взема? — Хана попита Бък.
— Яздила ли си някога работен кон?
— Не.
— Тогава бих казал нито един от тези.
— Но аз знам да яздя.
— Да яздиш обикновен кон и работен кон са две различни неща, особено ако използваш дамско седло. Може да се убиеш.
— Кой от тях трябва да си взема? — попита тя Хансън.
— Мисля, че трябва да послушаш съпруга си.
Бък беше също толкова шокиран, колкото и Хана. На нито един от двамата не им беше хрумвала идеята, че появата им заедно би създала впечатление, че са женени.
— Аз не съм омъжена — каза Хана. — Бък работи за нас.
Неодобрението, което Бък видя в очите на Хансън, го ядоса. Всички ли мислеха, че е чак толкова похотлив, че не може да стои настрана от Хана? Щяха да мислят много по-различно, ако можеха да чуят мнението на Изабел за това как мъжете трябва да се отнасят към жените!