— Какво правиш тук? — Бък попита Гладис.
— Не ми харесва да работя за крадец на добитък — отговори момчето. — Дойдох да ви попитам дали имате работа за мен.
Тринадесета глава
— Какво искаш да кажеш? — попита Хана, докато слизаше от фургона.
— Започнах работа там преди седмица — обясни Том. — Нямах представа какво прави Джилет, докато не попаднах на Бък и Зийк с онези крави. Цяла зима Джилет е крадял животните ти. Има намерение да дамгоса всяко животно с онази странна звезда и след това да ги заведе в Небраска.
— Регистрирано ли е това клеймо там? — попита Бък.
— Предполагам.
Хана се обърна към Бък:
— Тогава това означава…
— Че Джилет има намерение да държи животните тук до преброяването — продължи Бък. Той не искаше Хана да казва на никого, че са регистрирали клеймото на Джилет. Погледът й показваше, че не го е разбрала, но очакваше обяснението му.
— Какво, по дяволите, има тук? — попита Зийк при вида на телетата.
— Хана реши да сложи началото на свое собствено стадо — отговори Бък. — Тези са първите.
— Няма да се грижа за телета — изстреля Зийк.
— Аз ще се грижа за тях — отговори Хана, — ако ти и Том ги свалите от фургона вместо мен.
— Това означава ли, че съм нает? — попита Том.
Бък се усмихна широко:
— Предполагам.
Зийк не обърна никакво внимание на телетата.
— Хубав кон — каза той, докато разглеждаше сиво-кафявия красавец от всички страни. — Не знаех, че имаш намерение да си купуваш още един.
— На Хана е — отговори Бък.
— Не ми казвай, че тя го е избрала — неверието на Зийк беше очевидно.
— Бък ми го избра — каза Хана. — Аз щях да купя един ярък червено-кафяв кон с непостоянен нрав и слаби глезени.
— Мога да се хвана на бас, че ти дори не знаеш какво означава слаби глезени.
Понякога на Бък му се искаше Зийк да не си отваря устата.
— Прав си, не мога да различа добрите глезени от слабите.
— Къде искаш да заведа телетата? — попита Том.
— В кошарата зад обора — отговори Хана.
Том изправи едно от телетата на крака. Веднага щом краката му докоснаха земята, то се втурна да бяга подобно на антилопа. Останалите пет, вместо да изчакат да бъдат свалени, скочиха на крака, изтърколиха се от фургона и се разбягаха в различни посоки. Том започна да се смее. Грубият език на Зийк накара Хана да се изчерви.
— Скачайте на конете! — извика Бък, неспособен да скрие усмивката си. — Ще ти отворя вратата.
— Аз трябва да отида да ги хвана — каза Хана. — Това са моите телета.
— По-добре се погрижи за вечерята — каза Бък, като й намигна. — Всички ще сме гладни, след като това приключи.
— Какво става? — попита Зийк преди още да са се отдалечили достатъчно, че Хана да не може да ги чуе.
— Какво имаш предвид? — попита Бък, като се запъти към обора.
— Видях те да намигаш на Хана.
— Сприятелихме се. Това е всичко.
— За един ден? — Зийк не прикриваше скептицизма си.
— Не, не мисля, че се е случило за един ден. Просто не го бяхме разбрали досега.
Изражението на Зийк беше комбинация от гняв и отвращение.
— Защо, независимо колко умен е един мъж, става по-глупав и от ято гъски, когато се намира в близост до хубава жена?
— Няма нищо лошо да бъдем приятели.
— На света няма и една жена, която да е станала приятел с мъж. Или го иска в леглото си, или го иска за съпруг.
— Не ставай смешен. Нямам никакво намерение да…
— Ти нямаше никакви намерения да ставате и приятели. Ти я мразеше, когато дойдохме тук, не помниш ли?
— Не е трябвало. Никога не ми е причинявала зло.
— Не това говореше преди. Казваше, че…
— Знам какво казвах, но не съм бил прав.
Зийк го изгледа с леден поглед.
— Не съм дошъл тук да работя за нея. Ако й дадеш дори и една крава, един кон или каквото и да е, което не е нейно, си тръгвам.
Зийк се обърна и си тръгна. Бък искаше да го спре, да му обясни, но не можеше. Той самият не разбираше какво става с него.
След като разказа в много съкратен вариант събитията от деня на майка си, Хана отиде в стаята си да се преоблече. Вместо това се озова седнала на леглото си, опитвайки се да разбере какво точно се беше случило днес, опитвайки се да подреди чувствата си.
Нещата се бяха променили толкова бързо, че й беше трудно да разбере какво става. Продължаваше да си повтаря, че не иска да се омъжва. А в същото време започваше да харесва Бък все повече и повече, да иска да бъде близо до нея все по-дълго и по-дълго. Повтаряше си, че няма вяра на мъжете, но не се поколеба да повери собствеността си и самата себе си под неговата закрила. Продължаваше да повтаря, че иска да управлява ранчото сама, че не би искала да разчита на нито един мъж, но й беше трудно да мисли за ранчото, без да мисли и за Бък като част от него.