Нищо, което правеше, нямаше смисъл и не можеше да обвинява само Бък за това. Беше започнала да си мисли за неща, да изпитва неща, да иска неща… да се държа така, както никога досега.
Най-странното беше, че не се интересуваше, че с всяка измината минута се оплиташе все повече в лъжите си. Тя казваше едно нещо, а изпитваше съвсем друго. Тя правеше едно нещо, а след това искаше да направи друго. Не можеше да разбере сама себе си, но не се притесняваше от това. Никога досега не се беше чувствала по-добре.
Имаше намерение да разкаже на майка си, но се отказа. Беше тайна. И точно поради тази причина беше още по-приятно.
Бък очакваше вечерята да е напрегната. След като почти половин час преследваха телетата на Хана, Зийк проклинаше почти без да спира. Това винаги изнервяше Сара Гросек. Том Гладис пък се отнасяше с нея като с кралица. Което я изнервяше дори още повече.
— Мога ли да занеса нещо до масата вместо вас? — той зададе този въпрос дузина пъти. — Внимавайте да не се изгорите. Дайте аз да го направя.
Беше по-малко вероятно да претърпят някоя злополука, ако той не им се пречкаше. А и щяха да подредят масата много по-бързо.
— Нека да ви държа стола, госпожо — каза той, когато вече бяха готови да седнат около масата. — Стой там! — нареди той на Зийк. — Госпожица Хана все още не е седнала.
На Бък му се стори, че Зийк ще избухне всеки момент, докато той придържаше стола на Хана, за да седне. Още с първата хапка, която сложи в устата си, Гладис не спря да хвали качествата на храната.
— Вие готвите дори по-добре от мама — каза той с пълна уста, забравил за добрите обноски. — Не съм и мислил, че някога отново ще мога да хапна нещо толкова вкусно. Готвачът на господин Джилет беше французин. Той дори едно яйце не може да изпържи като хората. Не искам да ви обяснявам по какви странни начини приготвя хубавото говеждо месо.
— Ние също не държим да ни обясняваш — изръмжа Зийк, преди да натъпче устата си с поредната хапка.
— Ти може винаги да си се хранил с хубава храна — отговори Гладис, — но аз не съм. Понякога не е била по-добра и от помията за прасетата.
— Добре ни е познат вкусът на помията — измърмори Зийк.
Тази забележка не означаваше нищо за Гладис.
— Наистина е приятно да си заобиколен от две красиви жени на масата — каза той на Сара Гросек.
— Том Гладис — обърна се Хана към него с престорена суровост, — да не би да флиртуваш с майка ми?
Момчето стана огнено червено:
— Не исках да… Никога не бих казал… Нали не си мислите, че…
— Нямам нищо против, дори и наистина да го правиш — каза Хана. — Само се надявам, че когато стана на годините на майка си, ще изглеждам също толкова добре, за да флиртуват и с мен.
— Вие сте наистина много хубава, госпожице Хана! — той се усмихна широко, без всякакво притеснение. — Но не толкова хубава, колкото майка ви.
— Трябва да запомня да не се обръщам към теб, ако ми се наложи някой да поласкае суетата ми.
„Горката госпожа Гросек, няма да може да довърши вечерята си“ — мина през ума на Бък.
Тя стана, за да допълни една от чиниите. Гладис скочи на крака.
— Сложи си задника обратно на този стол или аз лично ще те завържа — изръмжа Зийк.
— Оценяваме желанието ти да помагаш — каза Хана, — но би било много по-лесно, ако не ставаш всеки път, когато и ние ставаме. Няма да успееш да се навечеряш.
— Не се притеснявайте — и като доказателство, той започна да яде дори по-настървено и от Зийк.
— Сега, след като вече се самоназначи при нас — каза Бък, — какво възнамеряваш да правиш?
Вероятно ако успееше да накара Гладис да говори, той би се държал много по-нормално.
— Знам всички места, където Джилет крие кравите ви — каза той, като отново се усмихна широко. — Докато ти си лекуваш рамото, мисля, че аз и Сърдитко можем да си върнем някои от тях под прикритието на нощта.
„Сърдитко“ изгледа Гладис с поглед, който не предвещаваше нищо добро. На Бък също му се прииска да го удари за „докато си лекуваш рамото“, но когато и Хана се засуети, реши, че само едно шляпване зад врата няма да е достатъчно.
— Ще пострадате — каза Хана. — Вече стреляха по Бък и Зийк.
— Глупости, госпожице Гросек, аз познавам всички преки пътеки. Ще успеем да отидем и да се върнем по-бързо и от видра, спускаща се по хлъзгав речен бряг. Сърдитко не би могъл да го направи по-добре.