— Никой няма да нарани теб или майка ти, докато аз съм тук — имаше намерение да спомене Зийк и Том Гладис също, но не го направи. Искаше да пусне ръката й, но не стори и това.
Тя стисна ръката му в отговор. Беше слабо, почти незначително стискане, вероятно тя самата дори не бе осъзнала, че го прави, но това го наелектризира. Само една жена го бе докосвала по този начин. И със сигурност не бе изпитал същото, когато Изабел го направи.
— Тревожа се много повече за теб, Зийк и Том — добави тя. — Също и за господин Евънс.
— Няма да ни се случи нищо лошо.
Той отново стисна ръката й. Просто стоеше там, чакайки, осъзнавайки колко странно бе да стоят двамата в този тесен коридор и да се държат за ръце. Но не му се стори странно, когато тя се обърна към него, нито когато той се наведе и я целуна. Беше най-естественото нещо на света, което можеше да се случи.
Устните й бяха меки, сладки. Беше убеден, че ще са такива. Те потрепериха при допира с неговите. Тя остана на мястото си, не се опита да отстъпи назад. Устните им неуверено се докоснаха няколко пъти, опознавайки се едни други. Топлината и мекотата на целувките й го опияниха. Той се наведе още повече към нея. С всяка следваща целувка той искаше още и още. Едно напълно осъзнато желание избухна в него.
Силата му го разтърси, опасяваше се, че това ще изплаши Хана. Не искаше тя да избяга. Може би не го беше осъзнавал преди, но бе мечтал за това от момента, в който беше прекрачил портата и я беше видял да седи под онова дърво. Далечен, прагматичен глас крещеше в съзнанието му, че рискуваше всичко, което бе дошъл да получи, но Бък не му обърна внимание. Прекалено дълго време беше потискал това желание.
Пусна ръката на Хана, само за да може да я хване за раменете и да я придърпа към себе си. Целувката им се задълбочи и стана по-гореща. Можеше да чуе как дишането й се учестява — леки, забързани въздишки на изненада. И всяка една го разпалваше все по-силно и по-силно, докато не го обзе изгарящо, трескаво желание да я има. Цялата! Страхувайки се, че всеки момент ще загуби контрол, Бък отстъпи крачка назад. Той отдръпна ръцете си, а Хана се вторачи в него с широко отворени очи. Изненадана, шокирана, може би дори ужасена.
— Бях много горд с теб днес — каза той. — Не е лесно, когато приятелите ти се обърнат срещу теб.
Нямаше представа защо заговори за това. Не беше нужно да й напомня за преживяното през деня.
— Няма значение — отговори тя. Думите й бяха спокойни, без болка, като че ли беше в транс. — Следващият път ще ми е по-лесно.
Тя замълча за минута, след което отстъпи назад.
— Време е да си лягам. Предполагам, че телетата ще огладнеят рано сутринта.
— Сигурна ли си, че ще успееш да се грижиш и за тях, с всички други задължения, които имаш?
— Разбира се. Имам намерение да изкарам поне по петнадесет долара от всяко едно.
Магията изчезна. И двамата премигваха объркани и смутени от това, което се беше случило току-що. Всичко се беше променило и в същото време си оставаше същото. Бък не знаеше какво да прави, въпреки че със сигурност знаеше, че каквото и да предприеме, ще промени изцяло живота му. Но дали наистина искаше такава промяна?
Хана се размърда върху седлото. Знаеше, че така ще се натърти и ще й бъде трудно дори да ходи, но не искаше да достави удоволствие на Бък като признае, че е бил прав. Той не искаше тя да го придружава, докато обикаляше останалите собственици на ранчо, за да ги убеди заедно да проведат събирането и преброяването на добитъка. Не знаеше дали й няма доверие, дали мислеше, че не е женска работа или просто не искаше тя да се меси. Но със сигурност знаеше, че той наистина я харесва.
Хана никога не беше целувана преди това. Нямаше и приятелки, с които да го обсъди. Никога не беше виждала родителите си да се докосват. Всичко това се беше случило като една приятна изненада. Изгаряше от желание да разбери дали ще го направят отново.
Цяла сутрин не беше в състояние да спре да мисли за онези няколко мига от предната вечер. Бък се опитваше да се държи като че ли нищо не се беше случило. Беше сигурна, че не е останал безразличен, но не можеше да прецени какво изпитваше.
В един миг беше убедена, че снощното преживяване не е нищо друго, освен внезапен изблик на сексуална енергия между мъж и жена. В следващия — че всичко това означаваше за него също толкова много, колкото и за нея. Той се чувстваше толкова несигурен, че не смееше да го покаже. И въпреки всичко, беше й трудно да си представи Бък да се чувства несигурен. Той знаеше какви са целите му и се беше съсредоточил върху постигането им. Нямаше да позволи на никого да застане на пътя му.