— Неговата м-майка! — заекна Хана.
— Осиновителка — каза Изабел, с нож замръзнал във въздуха. Вероятно беше забелязала широко отворените й очи. — Дойдох подготвена да приготвям храната ни отвън, но майка ви настоя да използвам кухнята. Страхувам се, че сме я превзели изцяло.
Това беше доста сдържано изказване. Трима млади мъже бяха заети да подреждат масата, носеха дърва и вода, и белеха огромна като планина купчина картофи.
— Трябва да се радваш, че не доведохме всичките момчета — каза Изабел. — Щяхме да ви разорим за по-малко от седмица — тя се засмя на учуденото изражение на Хана. — Не се тревожи. Донесли сме си достатъчно храна.
— Не е това — отговори Хана, успяла най-накрая да се съвземе и надявайки се, Изабел да не я помисли за глупачка. — Не съм свикнала с толкова много хора. Толкова много суетене. И мъже, помагащи в кухнята.
При така стеклите се обстоятелства, тя очакваше майка й да е изпаднала в истерия. Вместо това, тя изглеждаше по-спокойна и щастлива отвсякога.
— Съпругът ми и аз осиновихме единадесет деца — започна Изабел. — От самото начало им дадох да разберат, че ще трябва да помагат, ако искат да ядат. Когато преди четири години родих дъщеря си, стана още по-наложително да го правят.
— С какво мога да помогна? — попита Хана. Беше твърде объркана, за да мисли за себе си.
— Тук всичко вече е под контрол. Вероятно си имаш свои задължения. Вземи по-малките момчета да ти помогнат. Уил е много добър в доенето, ако успееш да го задържиш на столчето достатъчно дълго време. Не мога да ти кажа нищо за Зак Рандолф. Той ни е на гости. Доколкото разбрах, можеш да го накараш да направи всичко, ако успееш да го заинтригуваш.
— Ако накараш това хлапе да свърши някаква работа, значи се справяш по-добре от мен. Той е дори по-лош и от Уил.
Хана погледна в светлосините очи на млад рус мъж, който белеше картофи. Чувствените му красиви черти почти я зашеметиха. Той изглеждаше дружелюбен, но от очите му струеше такава студенина, че тя почти потрепери от студ.
— Аз съм Чет Атмор — каза той. — Този, който подрежда масата е брат ми Люк. Днес е наш ред да помагаме в кухнята.
— Не бих искал да го пропусна за нищо на света — каза Люк.
Рус и също толкова привлекателен като брат си, той подреждаше масата с отработени прецизност и бързина. Очите му бяха дори по-студени и от тези на Чет.
Това я накара да си спомни Сид Бараклоу.
— Аз съм Мат Хаскинс — каза третият русокос, синеок мъж. — Аз съм братът на Уил.
Въпреки огромния си ръст, този млад човек изглеждаше толкова срамежлив, че би предпочел да си остане до сандъка с дървата. Беше невъзможно да не разбереш, че е брат на момчето с ангелското лице. Те си приличаха толкова много, подобно на Чет и Люк.
Всички тези запознанства оставиха Хана почти бездиханна. След годините прекарани само в присъствието на баща й, не знаеше дали би могла да понесе толкова много привлекателни мъже около себе си и то в такава непосредствена близост. Би дала всичките си пари, ако беше възможно Еймъс Мерик да види всички тези хора. И той си мислеше, че изглежда добре!
Хана не успя да намери ведрата за млякото или кошницата за яйцата.
— Попитай Джейк — посъветва я Изабел, без да спира работата си.
Хана бързо излезе навън и видя Бък и Зийк да разговарят оживено с Джейк и Шон.
— Ела при нас — повика я Джейк.
— Трябва да издоя кравите, да събера яйцата, да нахраня…
— Дрю се занимава с това.
— Дрю? — тя все още не беше срещнала момче с такова име. — Той не би могъл да се справи сам.
— Тя — поправи я Бък.
— Помагат й Уил и Зак — добави Джейк.
— Стори ми се, че Изабел каза…
— Ако някой може да накара тези двамата да поработят, това е Дрю — каза Джейк. — Ела, чуй какво планираме и кажи дали си съгласна с нас.
На Хана й беше трудно да повярва, че наистина я канят да вземе участие в обсъждането. Още по-трудно й беше да повярва, че Джейк би променил плановете си, ако тя не се съгласеше с тях.
— Решихме да започнем събирането и преброяването на добитъка вдругиден — каза й Бък. — Тази вечер Джейк и аз ще обиколим да предупредим и останалите.
— Не можем да останем за повече от две седмици — обясни Джейк. — Оставихме един съсед и три от момчетата да се грижат за ранчото, докато се върнем.
— Възнамеряваме да тръгнем от запад на изток — заобяснява Бък, — като започнем от земите на Алдо Дженкинс и приключим с тези на Уолтър Еванс.