— Мислиш ли, че така е добре? — попита я Джейк.
— Предполагам — отговори Хана.
Тя нямаше никаква представа как се организира събирането и преброяването на добитъка. Разговорът спря, когато една млада жена, която Хана не познаваше, се запъти към тях с ведро с мляко в ръка. След нея вървяха Уил, носейки другото ведро, и Зак, който внимателно балансираше с кошницата с яйцата. Зийк ги следваше с намръщено изражение, а Том завършваше цялата тази процесия, замаян и вцепенен.
— Всички задачи са изпълнени — обяви младата жена. — Занеси млякото в къщата, преди да си го разлял — каза тя на Уил, като му подаде и нейното ведро. — И ако счупиш само още едно яйце — обърна се тя към Зак, — няма да получиш никаква закуска. Можеш да попиташ Зийк за храненето на животните — каза на Джейк. — Това съм го оставила на него.
— Искам да те запозная с госпожица Хана Гросек — каза Джейк.
— Ние вече се запознахме — обяви Уил. — Е, Хана, запознай се с Дрю, единственото момиче в домочадието ни.
— Не е необходимо да го тръбиш на всеослушание — каза Дрю, докато поемаше ръката на Хана и я разтърси съвсем по мъжки. — Не съм съгласна с всички тези женски глупости.
Тя свирепо изгледа Том.
Хана нямаше представа какво да си мисли за тази млада жена, ако наистина беше такава, което й беше трудно да повярва. Дрехите й — джинси и вълнена риза, подчертаваха женствената й фигура, но биха предизвикали скандал, ако се появеше облечена по този начин в Утопия. Том Гладис я гледаше с широко отворени очи и глупава усмивка.
— Ако искаш това мляко да се направи на масло, само ми кажи и аз ще накарам момчетата да го избият — каза Дрю.
Момчетата изглеждаха ужасени. На Хана й се стори, че всеки момент ще се разбунтуват.
— Остави го за вечерята — отговори тя. — Каквото не изядем, ще го дадем на телетата.
— Мога ли аз да ги нахраня? — попита Уил със светнали от интерес очи.
— Ако желаеш — каза Хана. — Те са много лакоми и не са много добре възпитани.
— Знам всичко за телетата — каза Зак с тон, който показваше, че не биха могли да го впечатлят някакви си недорасли крави. — Ние имаме с хиляди.
— Но не ти се налага да ги храниш на ръка, нали? — сряза го Дрю, която не беше впечатлена нито от кравите, нито от него. — Сега внесете всичко това в къщата, преди да е станала някоя беля.
Тя се обърна към Джейк, веднага щом момчетата поеха към къщата:
— Кога започваме? Мога ли аз да участвам в ловенето?
Никога преди това Хана не беше присъствала на вечеря, подобна на тази. Шестнадесет човека, включително Уолтър Еванс, който беше „наминал“ да види как вървят нещата, се хранеха в една, както изглеждаше, безкрайна върволица. Веднага щом някой се нахранеше, ставаше, измиваше си чиниите и ги пълнеше отново за следващия, който заемаше мястото му. Продължиха така, докато всички се нахраниха, чиниите бяха измити, подсушени и подредени. Дори Том Гладис и Уолтър Еванс помагаха. Хана беше готова да се обзаложи, че Еванс не беше измил и една чиния в живота си.
Но най-изненадваща беше промяната в Бък. Привързаността му към Джейк и Изабел можеше да се види в начина, по който ги гледаше, в радостта му, че са с него. Очите му изглеждаха по-младежки, дори по-малко цинични. Но ако беше щастлив да види семейството си, той беше въодушевен от присъствието на Идън, четиригодишната дъщеря на Джейк и Изабел.
— Бък е най-най-добрият ми брат — информира Идън Хана.
Детето вечеряше, седнало в скута на Бък.
— Тя е ужасно разглезена — каза Дрю на Хана с поглед, пълен с отвращение. — Изабел се опитва, но не можеш да попречиш на мъжете да разглезят едно красиво момиче.
Хана, за която вечерята беше нагледен урок за това, какво може една силна жена да накара мъжете да направят, реши, че Изабел не би могла да бъде толкова много против, колкото казваше Дрю.
Идън беше очарователна. Тя имаше тъмнорусата коса на баща си и зелените очи на майка си. Тя не обичаше боб, за това Бък превърна вечерята в игра — той изяждаше едно зърно и след това тя трябваше да изяде едно. По същия начин я накара да изяде и зеленчуците си. Бък наряза месото й на парченца и й ги даваше едно по едно. Той избърса млякото, което тя разля, когато Уил я бутна по лакътя.
— Обикновено не й позволявам да седи в скута на когото и да било, когато се храни, но Бък й липсва изключително много — обясни Изабел. След това добави, както се стори на Хана, малко тъжно. — На всички ни липсва. Той е най-милото момче.
Хана не би могла да каже, че Бък е най-красивият мъж в стаята, но за нея беше. Начинът, по който се занимаваше с Идън, го правеше дори още по-привлекателен. Животът й беше преминал без никаква нежност и доброта, а в отношението на Бък към Идън имаше толкова много и от двете. Той обожаваше това дете. Не беше само фактът, че я нахрани и й помогна с млякото. Беше начинът, по който го правеше. Изглеждаше голям и силен, както обикновено, но беше нежен като ангел.