— Аз ли? Май…
Хана беше извикала толкова силно, че всички обърнаха глави към нея. Усети, че се изчервява.
— Чай? Ние не пием чай — каза тя. — Но с удоволствие ще ви приготвя.
— Няма нужда — отговори Изабел, с мъка прикривайки усмивката си. — Почти свикнах с ужасното кафе, което тези мъже харесват. Забелязах как те гледа — продължи тя, когато останалите продължиха разговора си.
— Как? — Хана не можеше да повярва, че е задала този въпрос, но трябваше да знае отговора.
— Мъжете не са много изкусни лъжци. Ако искат нещо, всички го разбират. Объркването идва оттам, че самите мъже не го знаят. Но една жена може да го разбере, когато ги погледне в очите.
— Как?
— Проследи погледа му.
— Но той не е поглеждал никого, освен Идън, откакто е станала от следобеден сън.
Изабел нежно се засмя:
— Нито едно четиригодишно момиче не може изцяло да прикове вниманието на един мъж.
— Към кого гледаше? — попита Хана, с нетърпение очаквайки отговора на Изабел.
— Към теб.
— Вероятно, защото не мога да се справям с домакинството наполовина толкова добре, колкото теб.
Изабел отново се засмя:
— Израснах в къща, пълна със слуги и следобеден чай в пет часа. Ако аз мога да се науча, значи всеки може. Време е вече да сложа малката да спи, защото иначе утре ще е кисела.
— Имаш ли нужда от одеяла или нещо друго? — Хана не знаеше какво да й предложи. До този момент не беше и помисляла къде ще спят всички тези хора.
— Всичко, от което имаме нужда, е тук.
Хана знаеше, че изражението на лицето й беше глупаво.
— Бък ни отстъпи стаята си. Не ти ли е казал?
— Не.
Той можеше и да отказва да нарече Изабел и Джейк свои родители, но се отнасяше с тях така, като че ли наистина бяха. Как не можеше да разбере колко много ги обича?
— Струва ми се, че няма търпение да бъде отново с останалите момчета. Вероятно ще иска да се увери, че Чет знае, че се намира на негова територия сега. От време на време двамата се карат, но в действителност са големи приятели.
Точно като истински братя, помисли си Хана.
— А Зийк? — попита тя.
Той все още седеше в ъгъла.
— Надали знам повече за него от онази сутрин, когато Бък го доведе в лагера ни с верига около глезена. Но със сигурност знам, че ако нещо или някой застраши семейството ни, Зийк ще е първият, който ще ни защити.
— Същото каза и Бък. Просто ми е трудно да го повярвам.
— Той и Бък носят белези, които никога няма да могат да зараснат. Трудно им е да се доверят на някого.
Тя се обърна към Бък.
— Време е Идън да си ляга.
Идън не искаше да се отдели от Бък.
— Утре ще прочетем още една история — увери я той. — Тя обича да й чета — обясни той на Хана. — Аз съм единственият, който си преправя гласа за различните животни.
Хана не знаеше какво да каже. От момента, в който Бък беше пристигнал в ранчото, животът й се беше преобърнал. Дори и майка й се държеше по различен начин.
— Мисля, че това е много мило — каза тя. — От теб ще излезе добър баща.
Част от оживлението изчезна от очите му:
— Аз нямам намерение да се женя.
— Защо? — въпросът изскочи от устните й, преди да успее да го спре.
Изглежда Бък нямаше отговор на този въпрос:
— По-добре да отида да си запазя мястото за спане, за да не ми се наложи да спя в сеновала.
— Така поне ще се наспиш по-добре — каза му Зийк.
— Не и ако пак хъркаш така — обади се Том.
— Настинал съм — отговори му Зийк, като го изгледа с поглед, който би накарал Хана да се вцепени от страх.
Том само се засмя.
— Твоето не е чак толкова зле, колкото на Сид Бараклоу. Той хърка като парен локомотив.
Само споменаването на това име, припомни на всички за опасностите, които ги очакваха.
— Ще спя при момчетата — каза Бък. — Трябва да набия в главата на Чет, че аз командвам този път.
Хана знаеше, че да спи при момчетата нямаше нищо общо с това да покаже на Чет кой е господарят тук. Просто искаше да бъде с момчетата. Ако той толкова много харесваше братята си, дори ги обичаше, доколкото можеше тя да прецени, защо да не би могъл да обикне и нея?
Хана не искаше да си признае, че си е задала този въпрос. Принуди се да мисли за нещо друго.
— В колко часа искате да е готова закуската?
— Утре можем да станем по-късно — каза Джейк. — Шест часът ще е добре.
Беше първият ден от събирането и преброяването на добитъка. Подготовката за закуската започна още в четири сутринта. Бък каза, че трябва да са готови да потеглят при изгрев-слънце.
Хана не можеше да разбере защо бяха толкова нетърпеливи да тръгнат преди още да е светло, но беше разбрала, че мнението й не е от голямо значение. Можеше и да поискат съветите й по отношение на линия на поведение, дори стратегия. Но когато ставаше въпрос за изпълнението на плана, думата имаха само мъжете.