— Защо трябва да оставаме тук? — възнегодува Уил, когато му беше казано, че той и Зак остават в ранчото.
— Точно за това ви доведох — каза Джейк, глух за молбите му. — Още повече, че Джордж Рандолф изпрати Зак на гости, а не да си строши врата, докато събира добитъка.
— Той искаше да се махна от главата на Роуз — вметна Зак, без изобщо да се притесни от това, което казва. — Според него е твърде много за една жена да се грижи едновременно за бебета близнаци и мен.
— Достатъчно си голям, за да помагаш на братята си — каза Зийк.
— Когато бях по-малък, наистина исках да го правя — отговори Зак, — но го преодолях — той се изпъна, като искаше да изглежда по-висок от своите метър и седемдесет. — Ще стана комарджия и ще пия уиски всяка вечер, когато порасна.
Всички, освен Хана, се засмяха. Тя беше ужасена. Беше учена, че единственото нещо, което беше по-лошо от играта на комар и уискито, е жена, изгубила девствеността си. А залите за комар бяха пълни с такива жени.
— Вие, момчета, ще помагате на Изабел в кухнята и с всички останали задължения — каза Джейк. — Ако само за секунда й създадете някакви неприятности, ще си имате работа с мен.
Въпреки че беше ги наблюдавала през последните два дни, Хана все още не можеше да свикне с това как Джейк се отнасяше с Изабел. Момчетата й помагаха, уважаваха я и показваха привързаността си по различни начини. Но по всичко, което Джейк правеше, беше ясно, че Изабел е слънцето и центърът на неговата вселена.
Той не се навърташе непрекъснато около нея, опитвайки се да направи всичко вместо нея. Но по няколко пъти на ден Хана можеше да улови един от многото погледи между тях, които потвърждаваха това, което ги свързваше и които ясно доказваха, че той я обожава. Докосваха се почти непрекъснато — леко докосване на пръстите, потупване по ръката, нежно погалване, за да оправи косата или яката му, кратко стискане на ръцете. Целувките им — лека милувка по бузата или по врата на Изабел, бяха кратки, споделени, без да показват смущение. Изабел дори веднъж целуна Уил, без това да направи впечатление на някого.
Всичко това беше цял един нов свят за Хана. За първи път тя осъзна, че някои мъже наистина обичат жените си, уважават ги, искат те да са щастливи и се наслаждават на присъствието им. Беше й трудно да повярва, но беше видяла доказателствата. И ако тези мъже бяха готови да измият чиниите, да подредят масата и да съберат яйцата, какво ли още можеха да направят за жената, която обичат?
Хана никога не беше предполагала, че подобно нещо е възможно. Но ако беше… е, тогава една жена би мислила по различен начин за брака. Все пак, имаше някои неща, които Хана наистина харесваше в мъжете. Присъствието им я караше да се чувства по-сигурна и защитена, по-малко уязвима. А и беше добре да има кой да свърши по-тежката работа.
Когато Бък я целуна в коридора, тя инстинктивно знаеше, че има и още. Но не знаеше какво, защото никога не го беше виждала. Сега знаеше, че има една напълно различна вселена от отношения между мъж и жена, която нямаше нищо общо с видяното между майка й и баща й.
Почти веднага осъзна, че би искала самата тя да бъде част от такава връзка. И също толкова бързо осъзна, че иска да бъде с Бък.
Абсурдно. Странно. Дори нелепо. Но това не можеше да промени факта, че тя наистина го желаеше.
Бък стана от масата:
— Време е да оседлаваме. Тръгваме след петнадесет минути.
Изабел се приближи до Джейк и го целуна:
— Пази се.
— А ти се грижи за себе си и Идън. Не позволявай на Уил и Зак да те подлудят. Довиждане, дами — каза той на Хана и майка й. — Ще се видим след около десетина дни.
— Мен ще ме видите много по-скоро — отговори Хана, вземайки решението си, без почти да осъзнава какво точно казва. — Аз идвам с вас!
Петнадесета глава
— Не можеш да яздиш дамско седло през цялото време! — възкликна Бък.
— Мога да яздя и по мъжки — отговори Хана. — Когато бях малка, яздех така.
Само веднъж, разбира се. И когато това стигна до ушите на баща й, той я напердаши.
— И въпреки това, не го одобрявам. Никога не си участвала в събиране и преброяване на добитъка. Няма да имаш и най-малката представа какво да правиш.
— Мога да се науча.
— Няма да ти позволя да дойдеш.
— Не можеш да ме спреш — изстреля Хана. — Дори си имам и кон. Мога да отида, където си пожелая.
— Хвана те натясно — не се въздържа Джейк и се усмихна, наслаждавайки се на факта, че Бък приличаше на младо добиче, оплело рогата си в най-гъстия шубрак.