— Няма причина да не дойде — намеси се и Дрю. — Аз също не мисля, че е добра идея, но и аз идвам. И да не си е помислил някой да ми каже, че не мога да дойда.
— Тя, най-вероятно, ще се изгуби още първия ден — запротестира Бък.
— Не се притеснявай — каза Дрю. — Аз ще се грижа за нея.
— В никакъв случай — отговори той. — Ти ще я прекараш през най-гъстите храсталаци в галоп, без изобщо да ти направи впечатление. Ако дойде, аз ще се грижа за нея. Ще съм ти благодарен, ако й намериш някакви подходящи дрехи, докато оседлая коня й.
На Хана й се искаше да поспори с Бък за това, че я третира като товар, който трябва да бъде добре опакован, но реши да се приготви, колкото се може по-бързо. Очакваше той да се възпротиви много по-ревностно на присъствието й при преброяването. Вместо това, той дори щеше да се грижи за безопасността й. Беше нещо ново в отношението му към нея и тя искаше да разбере дали има нещо общо с целувката им.
— Първото нещо, което трябва да направим — каза Дрю, като гледаше Хана с неприкрито неодобрение — е да се освободим от тази пола. Ще ти дам едни мои панталони. Ти си горе-долу моя размер.
— Не мога — започна Хана. — Не бих могла…
— Или ще се облечеш така или си оставаш вкъщи. Тази проклета пола ще ти се оплете в краката и още първия ден може да се проснеш в огъня.
— Не мисля, че нещата са чак толкова отчайващи — намеси се Изабел. — Всичко, което ти трябва, е една стара рокля, която можеш да пожертваш. Под нея можеш да обуеш панталоните на Дрю.
Това предложение се стори напълно безсмислено на Дрю, но Хана го прие с благодарност. По-късно щеше да разбере колко полезен е бил този съвет.
Докато обличаше панталоните, Хана се изчерви. Не можеше да се огледа много добре в огледалото за бръснене на баща си, но видя достатъчно, за да реши, че изглежда като развратница.
— Не мога да ги нося — възкликна тя. — Неблагоприлично е.
Майка й изглеждаше ужасена, Дрю се почувства обидена, а на Изабел й беше забавно.
— Ще се почувстваш по-добре, като сложиш полата — каза Изабел.
Хана не беше убедена, че ще има смелостта да носи панталони дори и под пола с разшити шевове, но трябваше да е готова, преди Бък да се появи с коня й или той щеше да я остави тук.
— Добре.
Докато майка й прибираше някои вещи от първа необходимост за нея, Хана облече и полата. Предполагаше, че краката й щяха да се виждат повече, отколкото беше благоприлично, но въпреки това се почувства по-добре. Очакваше всички да я зяпнат в момента, в който се покажеше на вратата, но когато излезе, дори не я и забелязаха. Всички се подготвяха да потеглят.
Хана се нуждаеше от морална подкрепа, но нямаше кой да й я даде. Дрю беше изтичала към коня си и вече се качваше върху него. Изабел беше влязла обратно в къщата. Майка й изглеждаше така, като че ли ще припадне всеки момент. Тя беше настояла да влезе в този мъжки свят и сега трябваше да се справи с това сама.
— По-добре да побързаме — каза Бък. — Всички са нетърпеливи да потеглят. — Той й протегна ръка. — Аз ще ти помогна да се качиш.
Заради раната в рамото му, досега Том й беше помагал да се качва на коня, но в момента не можеше да го види някъде наблизо.
— Хвани се за седлото и сложи левия си крак в шепите ми — каза й Бък, когато я видя, че все още се колебае. — Когато те повдигна, прехвърли десния си крак от другата страна.
— Не ти е работата да повдигаш каквото и да било с това рамо. Аз ще й помогна.
Нито единият от тях не беше забелязал кога Зийк се е приближил.
— Мога…
— Не можеш да яздиш с тези ботуши — продължи той. — Ще си счупиш глезените някъде.
— Това са единствените, които имам.
Зийк присви рамене, сключи пръстите на ръцете си и ги протегна към Хана:
— Ако ще се качваш, качвай се — изръмжа той. — Няма да те чакам цял ден.
И наистина си го мислеше. Следващото нещо, което си спомняше, беше как лети във въздуха като захвърлен мръсен парцал. Имаше чувството, че ще се намери паднала някъде по средата на двора. За голяма нейна изненада се приземи точно върху седлото.
— Стремената ти са прекалено дълги — забеляза Бък. — Вдигни си крака, докато ги наглася.
Бък оправи дясното, докато Зийк се зае с лявото, ругаейки през цялото време.
— Ще се строполиш от този кон, преди още да е свършил денят — предрече той, докато се отдалечаваше, за да се качи на коня си.
— Няма! — извика тя след него.
Би трябвало да каже, че се надява да не падне. Но предвид държанието на Зийк, му беше твърде ядосана, за да бъде по-скромна.
— Добре. Не би ми харесала с изцапан с пръст нос и сълзи по блузата ти.